7. Чувства

От гледна точка на обичайното съзнание ни се струва, че нашите чувства (усещания, емоции и душевни преживявания) зависят от външните обстоятелства: от опасността възниква страх, от грубата дума – обида, от извършената грешка – вина, от срещата с любимия – любов, от «лошото поведение» на децата – раздразнение и т.н.

Но от гледна точка на Съзнанието на Твореца всичко е обратното – в нашето съзнание вече съществуват подсъзнателни (неосъзнати, задействащи се автоматично) програми за пускане на едни или други чувства, емоции. Можем да ги наречем шаблони на чувстване. И именно шаблоните на чувстване пораждат от «квантовата супа» (привличат в нашата реалност) съответните обстоятелства: страхът поражда опасности и заплахи, обидата – обиждащ, вината – грешки, срамът – доказателства за твоята нищожност, гневливостта ще намери на кого да се гневи, омразата ще си намери враг и т.н.

Чувствата са първични, а външните обстоятелства – вторични. Промени своите чувства, и Ти ще промениш своята реалност.

Този механизъм е много тясно свързан както с механизма на въплъщаване на нашите вярвания, така и с физиката на желанията. Едни вярвания пораждат едни шаблони на чувства, други вярвания – други. Както вече казахме, вярата в

обективната, независимо от нас съществуваща реалност е свързана с преживяването на множество страхове: страх от смъртта, страх от живота, страх от осъждане, страх от грешка, страх от конфликт, страх да не останеш без пари, страх от разболяване, страх от физическа и емоционална болка, страх за утрешния ден, страх от промени, страх за децата, за тяхното бъдеще, страх от нови начинания, страх от самия страх…

В резултат всички наши желания се концентрират около желанието да обезопасим Себе си и своите близки, да се защитим от всевъзможни страхове и заплахи, което в условията на «обективната реалност» по определение е невъзможно. И колкото повече се опитваме да се защитим (да спечелим повече пари, да получим повече контрол, власт над другите хора и т.н.), толкова повече поводи за тревоги имаме, а мащабът на заплахите, напротив, нараства. «Колкото по-високо политнеш – толкова по-болезнено падаш».

Вярата пък, че ние сами, със своето съзнание, творим своята реалност, ни въодушевява, открива пред нас широки възможности за вдъхновение и творчество, интерес към Себе си, активирайки страстта на търсенето и изследването на Причината в Себе си, на себепознанието, дава ни възможност да се научим да включваме точно онези чувства, които искаме да изпитваме, измествайки фокуса на вниманието на нашия ум от «външното» мислене, анализа на външните събития, към наблюдение на вътрешните състояния и саморефлексия. Вярата, че сме творци във всяко отношение, ни стимулира да се учим да владеем Себе си, постепенно отслабвайки (а след това и напълно изключвайки) програмите за реагиране на външните

дразнители, и обратно, придобивайки умения за осъзнато сътворяване на своето състояние – чрез живото слово на Истината, в молитва, медитация, дисциплина на ума, осъзнато наблюдение и преобразяване на своите чувства, чак до преживяването на Безусловната Любов и всички Нейни нюанси: от финия душевен трепет до Божествената Благодат и Единството с всичко съществуващо.

Съзнанието на Твореца ни дава такава свобода на творческо себеизразяване и ни разкрива такива перспективи на Върховна Наслада чрез осъзнато управление на своето състояние, че нашите желания «на надпревара» ни подтикват да се занимаваме само с това: все по-дълбоко и по-широко да разкриваме своите творчески възможности, своите таланти, да опознаваме Себе си, да усвояваме все нови и нови инструменти за осъзнато творение и да разширяваме арсенала от инструменти за работа със съзнанието, разраствайки се до цяло дърво на Технологиите на Съзнанието, по същество Дърво на Живота, чийто най-сладък плод става Технологията на Любовта. Защо Технология? Защото сега можем да задействаме, да сътворяваме Любов осъзнато, управлявайки своето съзнание. Има ключови стъпки, правейки които, получаваме гарантиран резултат. Какво е това, ако не технология?

Да, тази технология, Технологията на Любовта, изисква от нас първо да усвоим множество фундаментално нови за нас умения, «фина моторика на съзнанието на Твореца» – да дисциплинираме ума си, премествайки фокуса на вниманието върху чувствата, да се научим да управляваме своето енергийно

състояние, спирайки изтичанията и увеличавайки притока на жизнена енергия, да спазваме хигиена на съзнанието, осъзнато да избираме Вярата в съвършенството на всичко случващо се, връщайки си отново и отново Отговорността на Твореца във всякакви ситуации и всякакви обстоятелства, да изградим устойчив вътрешен диалог с Висшите, извънвремеви аспекти на своето Аз (Свръхсъзнанието, Единната Душа, Единния Дух, Бога Отец-Майка, Христовото Съзнание, боговете-предци и боговете-наставници, със своето Висше Аз), да търсим и намираме Причината за всичко случващо се само в Себе си, ежедневно да развиваме своите таланти, ориентирайки се по компаса на насладата, а не на задълженията, – най-общо казано, да се научим да живеем според Радостта, а не от страх и чувство за дълг («и прости нам дълговете наши, както и ние прощаваме на длъжниците си») и много, много други важни и мощни по своята вътрешна сила и ефективност, но много леки като вътрешно усещане – казано накратко, страхотни и великолепни – умения на съзнанието, – затова всичко това ще отнеме известно време, така че не бъдете твърде строги и взискателни към Себе си по този път, защото в крайна сметка всичко това се оправдава от достъпа до Висшите реалности и Висшата Наслада, присъща на нашата богочовешка природа – Абсолютната Безусловна Вечна Любов.

А най-важното в тази Технология, Технологията на Любовта, е това, че можем да сътворим Любов, на практика Жив Рай, посред всеки ад, и да възнесем всяка болка, страдание и преживяване в техния най-висш потенциал – нови и нови

грани на нашите таланти и нюанси на безграничната Дъга на Божествената Любов.

Така могат само боговете. И ние с Теб ще се научим на това, Мой възлюбен приятелю.

Това е в Твоята природа. Просто трябва силно да го поискаш и да го изискаш. Да изискаш своя път. Заяви своята Божествена воля за придобиване свобода на Духа, разкриване на Вътрешната истина и усвояване на уменията на Абсолютната Безусловна Вечна Любов!

И така, чувствата са първични, а външните обстоятелства – вторични; външният поток от събития е само декор, в който се разкриват шаблоните на чувстване, с които сме свикнали. По отношение на предишния спектър от чувства (гняв, обида, вина, страх, срам и т.н.) тези шаблони на чувстване често се наричат емоционални заряди. Тези вътрешни емоционални заряди се формират у човека много рано, в детско-юношеска възраст – в резултат на преживени емоционални травми, и в последващия живот циклично се възпроизвеждат, отново и отново предизвиквайки у нас същите емоции, но може би с нови хора и в нови житейски обстоятелства. Декорите се променят, същността на преживяванията остава същата – дотогава, докато човек не започне да търси и признава причината за всичко случващо се в Себе си и само в Себе си – не се заеме със

саморефлексия, себепознание, не открие тези «заряди» и не ги «обезвреди».

И както се казва в онзи виц, «за психотерапия ще отидат пет години». Но с Бога, с Архитекта на нашето съзнание, този път, пътят на изцелението, отнема броени минути, дори мигове. Именно за това изцеление, преобразяване, трансформация на нашето съзнание ни е нужен Бог. Не за да се справяме постоянно с негативните последствия, а за да премахнем самата причина. Към това преди всичко трябва да бъде насочена нашата молитва:

«Господи, Отче наш, научи ни във всичко и винаги, във всички житейски обстоятелства, да търсим причината в себе си и само в себе си – а намирайки я, да я поправим», –

ни подсказва архимандритът на Свято-Троицката Сергиево-Радонежка лавра, отец Кирил (Павлов), съвременен светец и чудотворец. И смисълът на това «поправяне» не е в това да преправим Себе си, а в това, приемайки Причината в Себе си, приемайки Отговорността на Твореца за своите творения, да овладеем Себе си, да върнем властта на Себе си и никога повече да не я предаваме чрез своята вяра на външни обекти, външни причини, външни декори, било то хора или «обективни обстоятелства».

Добрата новина – и вдъхновяващата съставка на тази вътрешна работа – се състои в това, че в крайна сметка ние

откриваме, че целият наш опит е съвършен и че дори тези първични «детски емоционални травми», или, както казват психолозите, «коренни епизоди», в които са се формирали едни или други емоционални заряди, са били заложени там по наше желание, били са «планирани» от нас предварително, от нашите висши аспекти, от нашата Божествена същност като опит на душата, необходим за нейното израстване и придобиване на мъдрост. Цялата тази «недолюбеност в детството», за която често говорят психолозите, беше майсторски режисирана, за да може, преминавайки през неопределен брой повторения на негативния опит, без да намерим никакви външни решения, да се обърнем навътре и да се научим да генерираме Любов, да Я сътворяваме сами, а не да тичаме с протегната ръка, изпросвайки любов от други също толкова бедни като нас – родители, партньори, съпрузи, приятели…

Именно от опита на нашето сетивно преживяване на безсилие, страхове, вина, разделение, страдание и борба – от опита на нашата духовна бедност, срам от собственото несъвършенство, поробеност от всякакъв вид пороци и зависимости – се раждат желанията за укрепване на духа: желанията за придобиване на Висша Сила, Висша Свобода, Висша Воля, Висша Разумност, Висше Безстрашие, Висша Наслада, Единство, Цялостност, Съгласие и Любов – всички онези качества, които приписваме на Бога като Най-висш Потенциал на нашето развитие. И както вече знаем, всички желания са вече изпълнени, оставаше само тези желания да се родят и укрепнат в нас. Затова

благодарим за това на всички наши детски травми и на всички трудности, с които сме се сблъсквали по житейския си път. И именно нашият ярък чувствен опит, особено негативният, послужи за усилване на тези желания. Затова благодарим и на всички наши «негативни» чувства, принудили ни да се обърнем навътре, да търсим и намерим (а по-точно, чрез своята вяра да сътворим) Причината в Себе си. Твореца в Себе си. Бога в Себе Си.

«Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно», – казва Христос в Проповедта на планината.

Бедността на духа, бидейки осъзната от нас, поражда у нас съответните желания, желания «от противното». От друга страна, желанията вече са изпълнени. Остана да изискаме резултата и да го възприемем напълно, да възприемем своя Най-висш Потенциал, назовавайки Го по име. И ето тук преминаваме към върха на нашето съзнание, към нашия «покрив». Който, впрочем, без такава фундаментална подготовка по отношение на осъзнатия избор на своята вяра, признаването и съгласуването на своите желания и пренаписването на шаблоните на чувствата – общо казано, без признаването на факта, че всеки от нас (със своето съзнание) твори своята реалност сам, – лесно може и да «мръдне» в условията на съвременната нестабилност на заобикалящата ни действителност, ако изведнъж фундаментът на сградата на нашето съзнание се окаже недостатъчно здрав. Фундаментът е положен, стените са издигнати, преминаваме към покрива…