6. Желания

Работата е там, че на най-базовото ниво на нашата материална действителност, на нивото на квантовата физика, сиреч на «квантовата супа» от всички възможни варианти, всички частици, съставящи нашия материален свят, се раждат (изплуват от «квантовата супа») по двойки с така наречените античастици (праматерия). И тези същите античастици, имайки отрицателна маса и носейки в себе си отрицателна (по знак) енергия, представляват физическо изражение на нашите желания. И така, всички частици се раждат по двойки: частица-античастица, тоест всичко в този свят съществува само в двойка със съответстващите му желания. И оттук следват два поразителни извода.

Първият: всички желания са вече сбъднати, по друг начин просто не може и да бъде – от гледна точка на квантовата физика, в момента, в който се ражда желанието (антиматерията), в двойка с него се ражда и материята (енергията), която точно съответства на това желание. Те просто не могат да съществуват едно без друго.

Вторият извод, произтичащ от първия: всичко, което съществува в твоя свят, е резултат от твоите и само твоите желания, никой друг «не е виновен» за това. Проблемът е в това, че ние, без да знаем това (по-точно, вярвайки в обратното, че всичко се постига само с тежък труд), ние, не вярвайки в тази простота, когато у нас се появяваха някакви желания, самоотвержено се втурвахме да ги изпълняваме – борейки се със

света, пречупвайки обстоятелствата, пилейки за това твърде много енергия – енергия, която вече е сътворила всичко желано, но чрез своето ламтене за постижения ние отнемахме тази енергия от вече сътвореното, хабейки я за ненужни действия, за борба – за печелене на пари, за поставяне на цели, за намерения, изработване на план и опити за реализирането му, организиране на хора и ресурси, за контрол и постижения и т.н.

В резултат на това ние отнемахме енергията от вече реализираните в материята желания и те буквално се разтваряха в нашата реалност. Вместо тях се появяваше много суета, много «важни» – и не водещи до нищо – дела, но го нямаше въплъщението на истинското желание: енергията беше изхабена напразно. Това от своя страна пораждаше много противоречиви желания вътре в нашето съзнание. Път след път, градейки планове и разочаровайки се в опитите да ги реализираме, ние трупахме вътрешна умора, обиди към онези, «които са ни попречили», вина за «собствените грешки», с които си обяснявахме защо този път не се получи, срам от своята несъстоятелност, страхове, че отново няма да се получи и т.н., от което се раждаха съвсем други желания, несвързани с първоначалните, истински желания на нашата душа – желание нещо на някого да докажем, желание да се оправдаем, желание да накажем Себе си, желание да нямаме, за да не носим отговорност за това, желание да мързелуваме и съвсем нищо да не правим, запазвайки остатъците от енергия, желание да се скрием от всички, дори желание да умрем, за да «измием срама»…

И тези подсъзнателни (тоест неосъзнавани от нас) желания влизаха в конфликт с всички наши нови начинания. Те също като антиматерия пораждаха съответстващата им материя: задействайки съответните сценарии в нашия живот – на болести, дългове, неизпълнени задължения, загуба на репутация, съдебно и наказателно преследване, силов натиск, конфликти, разправии, огромно количество емоционална болка, страдание и в крайна сметка смърт, и на нас вече ни се налагаше да се борим не за сбъдване на желанията, а за самото оцеляване. И макар ние самите да задействахме всички тези процеси в живота си, струваше ни се, че някакъв недружелюбен и опасен свят се опитва да ни унищожи. И ние искахме да отстоим своето, да защитим, да отмъстим, да унищожим «врага», макар че никакъв враг тук, освен нас самите, никога не е имало.

В резултат на това вътре в нас, в нашето съзнание, се оформяше множество от противоречиви желания, които като лебед, рак и щука теглеха «колата» на нашата реалност в различни посоки.

Какво да правим? Нужно е да се научим да се справяме с всички натрупани вътрешни противоречия и постепенно да изчистим съзнанието си от деструктивните модели на поведение и вземане на решения, подсъзнателните програми и противоречивите желания, които задействат програми за самоунищожение и борба със самия себе си. Нужно е да приведем в съгласие всички «раци и щуки» с нашите «лебеди». И да се научим най-накрая да виждаме,

че всички желания са вече сбъднати и не изискват никакви усилия от наша страна, а действията са ни нужни само за творчество, а не за постижения, защото желанието за творчество, за съ-творчество един с друг, са самостоятелни желания на нашата душа, които също създават за себе си всички необходими условия, за да можем да се проявим като творци и като съзидатели – това също са истински желания на нашата душа, и тъкмо те изискват нашата проява, нашите действия, и от тези желания също се поражда съответната енергия – това е енергията на вдъхновението, на въодушевлението, на творческия порив и импулсите на душата към обединение със съмишленици, със съ-творци.

Затова, приятелю мой, Ти можеш да не се тревожиш за това, че след като всички Твои желания са вече сбъднати, «съвсем няма да има какво да правиш». Напротив, приемайки желанията си за сбъднати, Ти ще се освободиш от необходимостта да печелиш, да пречупваш реалността, да контролираш, да манипулираш другите и да постигаш, ще се освободиш – за въплъщение на истинските желания на Твоята душа – за Творчество, Любов и Съпреживяване на Многоликата Истина – Твоето истинско предназначение, което единствено ни прави щастливи, защото съответства на нашата истинска природа – и тогава Ти ще можеш да въплътиш своя Най-висш Потенциал – като човек-творец, като жив бог в плът, като уникално проявление на Единия Бог, на Единия Живот в Твоята неповторима човешка форма, с жив пример въплъщавайки мечтата за Вечен Живот. Защото за Теб вече

няма да има защо да умираш, тъй като желанието за смърт ще бъде изцелено от Теб, а желанието за живот, Настоящия Живот, само ще укрепне и ще се въплъти в реалността на Вечното Битие.

Това не е някаква приказка. Това е реалност. Нали всички Твои желания са вече сбъднати. С какви желания е сътворена Твоята сегашна реалност? Можеш ли Ти да ги разпознаеш?