3. Щастие, съзнание и реалност

Ф. М. Достоевски е писал: „Човек е нещастен само защото не знае, че е щастлив. А щом разбере, че е щастлив, тутакси, в същата тази секунда, ще стане щастлив. В това е всичко. Всичко…“. Ние сме съгласни с това твърдение. В нашата картина на света (и тя е подкрепена – както научно, така и от ежедневната практика) всеки човек вече има онова, което истински желае (но може да не знае това), и в неговия свят се случва онова, в което той Истински вярва (вярва толкова, че е готов да заложи на това най-ценното за него: пари, живот, свобода).

В най-широк смисъл – твоята реалност, целият твой материален свят (твоето здраве, твоите финанси, твоите взаимоотношения, всичко, което имаш и нямаш, всички обстоятелства на твоя живот, всички събития и взаимодействия с другите хора и със света) – въобще, цялата твоя реалност изцяло е сътворена от твоето съзнание. И тук не става дума за това, че „мисълта е материална“ и че „трябва да се мисли позитивно“. Мисълта, разбира се, е важна. Но структурата на твоето съзнание е много повече от просто мисли. Нека разгледаме „сградата“ на твоето съзнание малко по-подробно, без да се задълбочаваме в детайли.

Условно можем да отделим четири „етажа“ на нашето съзнание: Вяра, желания, чувства и мисли. Именно онова, с което са запълнени тези етажи, определя как живеем – буквално създава цялата наша реалност. Но най-често

ние дори не осъзнаваме това, струва ни се, че всичко е такова, каквото е, независимо от нашето съзнание, и ние можем само да изучаваме този съществуващ отделно от нас, сложен свят, да се нагаждаме към него или да се борим с него. Но това далеч не е така. По-точно, това е само един от възможните варианти на вярвания, който създава съответстващата му действителност и изгражда всички взаимоотношения на човека със света. Но може да има и други, и те раждат съвсем друга реалност.

Всъщност, в това кратко Ръководство за живота, ние искаме да дадем на Теб виждане, което връща Теб в позицията на Творец на своята реалност – която изначално е присъща на човека, но ние неосъзнато се отказваме от нея, възприемайки други убеждения и вярвания, прехвърляйки отговорността върху външни сили (върху други хора, върху властите, върху ръководителите, върху обстоятелствата, върху Бога…), и често обратното, поемайки отговорността за другите (по същество, същите такива творци) върху Себе си, и именно това пренасяне на отговорност ни кара да страдаме и да не виждаме своето щастие, да не виждаме това, че ние сами създаваме всичко в своя живот, обвинявайки за нашите неуспехи някой външен, страхувайки се от външни опасности и заплахи (които ние самите създаваме), обиждайки се, дразнейки се, завиждайки, гневейки се... или обратното, изпитвайки вина за това, че не можем да направим щастливи другите хора.

И именно това ни кара всячески да хитруваме, да лъжем – другите и самите себе си, опитвайки се да спечелим малко

повече пари, да получим малко повече власт и превъзходство над другите хора. Зад всичко това стои просто пренасяне на отговорността. И дори получавайки всичко това – пари, власт, успех – ние не ставаме по-щастливи, защото страховете и завистта неизбежно ни тласкат към следващото ниво – следващото ниво на пари, власт, „успех“.

Достатъчно е да промениш своите вярвания, коренно да смениш погледа си към света, да приемеш отговорността върху Себе си като Творец на своя свят и да върнеш отговорността на останалите творци за тяхната реалност, за да се промени всичко тутакси – Ти ще откриеш, че Ти вече си щастлив, защото Ти сам сътворяваш всичко в своя свят и няма никой друг, отговорен за това. И Ти сътворяваш това по някаква причина, Ти поради някаква причина искаш това и Ти вярваш в това. Именно затова всичко е така. Просто Ти не си осъзнавал как, с какво и за какво създаваш това, и именно тази неосъзнатост те правеше нещастен. Но има шанс всичко да се поправи – като върнеш на Себе си отговорността за своя живот и своята реалност, но не на ниво думи и действия от типа: „мъжка дума – мъжко дело“ или „трябва да се отговаря за постъпките“, а на нивото на самото съзнание: твоите вярвания, убеждения, подсъзнателни желания, чувства и мисли.

Твоята реалност е пряко и явно изражение на онова, с което е запълнено Твоето съзнание.

Искаш ли да узнаеш с какво е запълнено Твоето съзнание – погледни в огледалото на своята реалност. Всичко, което видиш там – добро и не толкова, приятно и отблъскващо, вдъхновяващо и плашещо – всичко това си Ти. И ако нещо не Ти харесва в това огледало, да го поправиш можеш само Ти. Как Ти се струва такъв обрат? Готов ли си за такова приключение? Та нали ако приемеш това, вече няма да имаш възможност да прехвърлиш отговорността върху някой друг. Предстои голяма и усърдна работа по опознаване на Себе си, изследване на дълбините на своето съзнание. Но това е и най-интересната, и най-благодатната работа в цялата вселена, във всички вселени. Да познаеш Себе си.

Да познаеш Себе си, а не да се преправяш. Аз виждам в Теб съвършено същество. Съвършено Божествено същество, което не прави грешки и затова няма какво да преправя у себе си, защото това същество просто се учи да управлява своето тяло, своето Голямо Тяло. Тялото на своята реалност. Учи се, опознавайки Себе си, своята сила, своите безгранични възможности на Творец.

Когато виждате как малко дете се учи да ходи и като цяло да управлява тялото си, ръцете си, опитвайки се да стигне до харесаната играчка или вкусната храна, и когато това не му се получава, виждате ли в него по-малко съвършенство? Обвинявате ли го за това? Или се вдъхновявате от това, че изпитвайки определени – необходими – трудности в етапа на обучение, то не отстъпва и продължава да прави все нови и нови опити да усвои това умение. А след това то усвоява все

по-сложни и по-сложни умения. Ако Ти сега четеш този текст, изглежда, че на свой ред навремето това се е получило и при Теб.

Ние виждаме Теб, Човеко, усвояващ уменията за осъзнато творение на своята реалност, като също такова съвършено дете, което не отстъпва пред възможните „неуспехи“, а отново и отново прави опити да се научи. И именно в това Ние помагаме на Теб през цялото това време, в течение на целия Твой живот, и Ние сме готови да Ти помагаме в това и занапред, търпеливо наблюдавайки Твоя прогрес.

Но готов ли си Ти сам да започнеш този път? Готов ли си? Тогава Играта започна. Не изисквай от Себе си веднага твърде много. Постарай се засега да осъзнаеш в какво вярваш сега (гледайки в огледалото на своята реалност), кого обикновено обвиняваш за неуспехите, за кого стоварваш отговорността върху своите рамене, на кого дължиш и кой дължи на Теб... С каква система от взаимни задължения и дългове успя да обраснеш по своя жизнен път? Какво получаваш от това? Прави ли Те това щастлив? Знай: всичко това не е „обективно“ и „няма как иначе“. Просто твоите вярвания и убеждения Те карат да вземаш такива решения и да постъпваш така. Това не е нито лошо, нито добро. Ти просто вярваш в това.