16. Едно сега

Опитай се да си представиш цялото невъобразимо Величие на Бога.

Разбира се, това е невъзможно! Затова то е и невъобразимо. (Усмивка.) Но може да се види как и от какво се съгражда. Гледай.

Във всеки акт на осъзнато изживяване на нашата индивидуална нищожност: на нашите страхове, на нашето безсилие, немощ, на нашите болести, нищета на духа – на другия полюс на Единното Съзнание се е износвало – нашето собствено, колективно – Божествено Величие: Върховна Сила, Върховна Воля, Върховен Разум (Премъдрост), Върховна Любов, Върховна Чест и Върховна Слава и цялото богатство на Духа.

Всеки път, когато при всякакви обстоятелства, във всякакви ситуации, дори най-неблагоприятните (особено неблагоприятните), избирахме да търсим Причината в себе си, без да прехвърляме отговорността на никого другиго, ние чрез своето търсене създавахме тези причинно-следствени връзки на своето съзнание със своя свят, износвайки по този начин Върховната Власт, власт, която се изразява във владеенето на себе си и на света като свое творение, Властта на Твореца.

В Апокалипсиса (Откровението на Йоан Богослов) има епизод, когато праведниците се обръщат в своите молитви към вече възкръсналия и възнесъл се Христос като към Бог и казват: докога още да чакаме, кога Ти ще дойдеш в цялата Своя Сила? И Бог им отговаря: търпете, защото трябва да се сбъдне Божията Пълнота в числото от 144 хиляди праведници.

Те говорят за Второто Пришествие на Христос. За онзи момент, когато Човечеството в лицето на своите светии ще износи чрез себе си тази Пълнота на Божествената Сила, на Божественото Величие.

Но Бог съществува извън времето, в Единното Сега, и за Него, макар и в бъдещето, този момент, моментът на Божествената Пълнота, вече е настъпил. Затова Той говори с нас – още днес, винаги – във Вътрешния Диалог, с Живото Слово на Свещените Писания, с Откровенията на светиите, учейки ни да владеем себе си, учейки ни да обичаме, предавайки оттам, от бъдещето, Божествени качества и таланти, правейки ни богове.

А сега си представете, когато този момент на Пълнота настъпи и Бог изяви Себе Си в цялото Свое Величие и Сила, в Своето Единно Колективно Тяло от богове и богини, нима Той ще спре в Своето Творение? Нима Неговата Божествена Пълнота ще спре да се допълва?

Разбира се, че не! Но сега тя ще се сътворява вече не чрез немощи и страдания, а в процеса на осъзнато

колективно творение – от Любов към Любов, от Радост към Радост, от Пълнота към Пълнота. Сега Бог, обкръжен от Семейство от богове, станал Единен Бог, съединил в себе си човека и Бога, низината и висината, миналото и бъдещето, Мъжкото и Женското, Бащата и Майката, превърнал противопоставянето на тъмнината и светлината в Дъга на Божествената Любов, – сега Единният Бог в сътворчество с всички богове, с всички Свои деца-братя-сестри ще твори нови светове, износвайки вече не поотделно, а с цели цивилизации, все нови и нови качества на Божественото Съзнание – сътворявайки все нова и нова Пълнота на Божественото Битие.

И всички тези нови качества на Бога, всички тези нови и нови страни на Божествената Любов и Пълнотата на Нейното проявление продължават да се събират в Единната Извънвременна Съкровищница на Духа в Единното Божествено Сега. В линейното време процесът продължава. В Единното Сега цялата Божествена Пълнота вече се е сбъднала и съществува винаги – предвечно и за всички времена – «и сега, и винаги, и във вечни векове».

Затова във всички времена всички хора, които някога са се обръщали към Бога, получават Извънвременен отговор от Единното Сега от Единния Бог в цялото Негово Божествено Величие, но – на разбираем за тях език, съобразно готовността на тяхното съзнание към онзи момент.

А Бог, вечно променящ се и Вечно Неизменен, продължава да твори Себе Си, да твори Себе Си във всеки момент

на Единното Сега. За Бога няма тегнещи над Него минало или бъдеще, ограничаващо Го с пророчества, Той пресътворява и миналото, и бъдещето в настоящето, във всеки момент на Единното Сега.

«Както го измисля, така и е било – казва Бог. – Както изберем, така и ще бъде.» Или както е казано в Корана:

«Аз давам знамения и Аз ги изтривам от паметта, давайки в замяна нови».

Това е като текст, който ти точно сега четеш. Аз винаги мога да се върна в „неговото минало“ и да го поправя, ако пожелая. И Ти, препрочитайки го, ще откриеш в него нещо ново за Себе Си. А точно сега – в този същ момент – поправям „неговото бъдеще“.

Така, със задна дата, се променят и допълват текстовете на „неизменните“ Свещени Писания: Библията, Корана, Тората. Ето защо Свещените Писания са винаги Живо Слово. Чети отново и отново – и отново и отново ти ще намираш в тях новото. Не само ти се променяш, но и Самото Слово в тях е Живо.

И разбира се, това засяга не само текстовете, но и самия поток от събития. Точно сега пред Теб отново се разкрива твоето колективно минало. Оказва се, че всичко в него, включително всички беди, страхове, лишения, страдания и преживявания, всички немощи – всичко е било съвършено, защото от

тях се е творяла Силата и Величието на Твоя, Човеко, Най-висш Потенциал. В тях се е износвал Колективният Христос, Планетарният Логос, Синът Човечески – Синът, износен от цялото Човечество, за да се яви един ден в бъдещето и да ни предаде целия натрупан Най-висш Потенциал като дар, в дар – по Милост, а не по нашите индивидуални заслуги. За да ни направи богове. И да започне заедно с нас да твори Нова Колективна, Съборна, Пълнота – с целия Събор – на всички светии.

И тъй, знай, Мой възлюбен приятелю! Мой боже, брате, сестро! Мое възлюбено дете! Това бъдеще вече настъпи. От момента на твоето Причастие на Любовта, от момента на твоето раждане като бог-богиня в твоята уникална човешка форма. Сега Ние творим заедно. И макар, може би, ти все още да не познаваш Мен, Нас, лично, Ние непременно ще се запознаем. За това сега имаме Цялата Вечност. Цялата Вечност е на Наше разположение. Вечността на Единното Сегаство.

А засега – вътрешен диалог. Настрой своя Вътрешен Диалог с Бога, Христос, Бащата-Майка, Единния Дух, с Единния Извънвременен и Всеконфесионален Бог.

«Не Ме питайте къде и кога ще настъпи Царството Божие, защото няма да настъпи То по видим начин и няма да кажат: там и тогава. Тъй че не ходете и не търсете. Защото ето: Царството Божие вътре във вас е... И употребяващите усилие Го възхищават» (в себе си).