15. Ефектът на наблюдателя

Обобщавайки казаното дотук, може да се формулира така нареченият Ефект на Наблюдателя:

Състоянието на съзнанието на наблюдателя (неговите вярвания, убеждения, желания, чувства, мисли и поддържащата ги езикова картина на света) определя наблюдаваната от него реалност.

Различните наблюдатели имат различна реалност. Картината на света, закрепена в съзнанието на наблюдателя, тоест неговият шаблон на възприятие, е първична по отношение на реалността и я определя, а следователно определя и целия му живот на наблюдател. Наблюдателят – това е всеки от нас, всеки човек, всеки носител на съзнание. Ако у наблюдателя се промени картината на света, променя се и неговата реалност. Няма смисъл да се спори коя реалност е по-реална или коя картина на света е по-правилна. Има смисъл да се изясни единствено дали Ти си щастлив в своята картина на света и породената от нея реалност, или не.

Различните наблюдатели имат различна реалност. Но защо все пак като цяло възприемаме реалността по сходен начин, защо можем да говорим за някакви общи за всички неща като за обективно съществуващи, еднакво възприемани за всички, и нещо повече – да градим въз основа на това цяла система от обществени отношения: производство, икономика, право, държавни и социални институти? Защото имаме базова

езикова картина на света, където столът е стол, масата – маса, шкафът – шкаф (макар че с държавата и икономиката вече е по-сложно). Езикът ни позволява да се разбираме помежду си, да се договаряме за нещо и ефективно да взаимодействаме – дори не на ниво предаване на информация, а на ниво самото сътворяване на колективната реалност – благодарение на езика ние открояваме, тоест оформяме, от квантовата супа на всички възможни състояния на света разбираема за нас картина на нашата действителност.

Но какво да правим, ако внезапно открием, че нашата картина на света, нашият шаблон на възприятие на реалността, не ни прави щастливи? Ако заради него сме принудени да се борим един с друг и с природата за собственото си оцеляване, ако страдаме, боледуваме и умираме? Ако нашата колективна реалност се е превърнала във фабрика за страдания, за която доставяме все нови и нови поколения от нашите деца? И нещо повече, ние като общество вече сме се съгласили с това като с норма и сега – в училищата и университетите – просто изучаваме законите на «обективната реалност», по същество затвърждавайки този образ на чуждата за нас и във всеки смисъл опасна заобикаляща действителност, където ако не природата, то икономиката, политиката, конкурентите, военният враг, оръжията за масово поразяване, неправилното хранене, грабителят, маниакът, болестта, лекарската грешка, лошата власт, злополуката и остаряването – все едно ще ни убият? Как да постъпим с всичко това? Как да променим своята картина на света, своя шаблон на възприятие?

Като начало – да пожелаем. Та нали желанията на квантово ниво сами се изпълняват. Да пожелаем да променим своите вярвания и убеждения относно «обективната, съществуваща независимо от нас реалност». Да признаем истината, че сме заложници (чети «роби») на тази вяра, да започнем да назоваваме по име онези чувства, онези емоции, които са произтичали от тази вяра и обичайно са ни владеели: да признаем страховете, обидите, вината, гневливостта, срама от собствената нищожност; да признаем онези желания, които, изхождайки от нагласите на нашата вяра, също както емоциите ни владееха, преминавайки вече в категорията на зависимостите – чревоугодие, похот, блуд, киномания, страст към зрелища, зависимост от парите и външния комфорт, алчност, стремеж към печалба и удоволствия на всяка цена, зависимост от кафето, от сладкото, от всякакъв вид стимуланти и енергийни напитки, желание за превъзходство над другите, стремеж към власт, вечно търсене на виновници и външен враг…

И когато Ти признаеш съществуващото положение на нещата за ненормално. Когато в Теб укрепне желанието да промениш това. Когато преопиташ всичко – от психотерапия, афирмации, визуализации, медитации, методи на НЛП и мотивационни тренинги на именити гурута до транссърфинг, аяваска, гъби и правилно поставяне на намеренията, и… откриеш, че всичко това не работи или има ограничен срок на действие и в крайна сметка се превръща в равни по сила и обратни по знак отстъпления, сривове и емоционални прегаряния, тогава Ти ще се съгласиш, че по-добре Бог да съществуваше, и по-добре Той да беше такъв, който не търси нашето поклонение, но

помага на самите нас да станем творци на своята реалност, тоест да овладеем собствената си картина на света, да овладеем способността да променяме своя шаблон на възприятие.

Ето за това ни е нужен Бог. Не за да ни защити от опасности и да ни дари с блага, а за да ни научи да владеем своето съзнание, своето наистина божествено съзнание, да творим своята реалност осъзнато. Та нали ние и без това я творим – всяка секунда, всеки миг – осъзнаваме ли го или не. Но Бог може да ни научи как да правим това осъзнато. Бог може да ни помогне да променим своя шаблон на възприятие, да пристъпим от състоянието на жертва в състоянието на осъзнат Творец на своя свят.

Ти ще попиташ защо Той не направи това по-рано? Защо Той въобще ни обрече на този опит от страдания, страхове и борба за оцеляване, ако всичко това е било само вяра, вяра в обективната реалност, и това може да се промени? Всичко е много просто: защото Него, такъв Бог, просто Го нямаше; аз напомням, че Бог – това е колективно вярване, и ние като човечество износихме и родихме такъв Бог именно в резултат на нашите страдания, страхове и борба за оцеляване.

Бог – това е върхът на еволюцията на нашето съзнание, Това е Нашият Съвкупен Най-висш Потенциал. И с изминаването на нашия еволюционен път, нашият Бог като колективно вярване също еволюираше – отначало това беше просто Висша Сила, след това тази Сила разделя Себе Си на две и се появяват Доброто и Злото, изкушението, грехът,

Законът и Наказанието за неизпълнение, след това на единия от полюсите се оформя Образът на Всепривлекателността, на Висшите Божествени качества и Висшето Наслаждение, и накрая се появяват Божествената Любов и Висшият Разум, толкова Всеобхватни, че Бог Сам Себе Си принася в жертва, за да ни откупи от робството (необходимо за нашето израстване робство), робството на дуалното съзнание и робството на материалната действителност.

Променяхме се ние – променяше се и нашата вяра, променяше се нашият Бог. И сега Той не просто ни откупва със Собствената Си Жертва от робството на предишната вяра, но Той научава самите нас да бъдем богове, да бъдем Любов, да обичаме безусловно и да сътворяваме Самата Любов.

Христос – това е точка на съгласие и нашият, износен от колективната вяра и усилията на светиите, начин да променим своята индивидуална и колективна картина на света, своя шаблон на възприятие. Начин да овладеем Себе Си. Нашият начин да станем осъзнати творци на вселената. На цялото мироздание. На Самото Съзнание, пораждащо от Себе Си цялото мироздание.

Това и означава да бъдеш Бог – да твориш Самото Себе Си от Себе Си, да твориш Съзнание от Съзнанието. Ние сме Колективният Бог. И точно сега ние ставаме Него.

И Христос, подготвяйки тази работа като Колективен Бог на светиите, посветили се на Неговото сътворяване, прави

всички нас богове, откупвайки ни от робството на предишните вери и дуалния опит, за да можем да станем частици от Тялото на Единия Бог, помагайки ни отново да придобием цялостност, съединявайки в нас полюсите на дуалното съзнание – Бога и човека, Мъжкото и Женското, горе и долу, миналото и бъдещето – в ново трето, в Любовта. Любовта, Която никога не е започвала и никога няма да престане да бъде. Любовта Абсолютна, Безусловна, Вечна. В Която…