20. Таа-Хаа

1Та. Ха

2Ние не ти низпослахме Корана, за да страдаш

3а за напомняне на всеки, който се страхува [от Аллах]

4низпослание от Онзи, Който сътвори земята и високите небеса

5Всемилостивия, Който се въздигна [безподобен] на Трона

6Негово е всичко на небесата и всичко на земята, и всичко между тях, и всичко под пръстта

7И дали ще говориш на глас [о, Мухаммад], или не - Той знае и тайното, и най-скритото

8Аллах! Няма друг Бог освен Него. Негови са Най-прекрасните имена

9Стигна ли до теб разказът за Муса

10Когато видя огън, рече на семейството си: “Почакайте! Съзрях огън. Ще ви донеса оттам главня или ще намеря при огъня напътствие.”

11И когато стигна там, бе призован: “О, Муса

12Аз съм твоят Господ. Свали сандалите си! Ти си в свещената долина Туа

13Аз те избрах. И чуй какво ще ти бъде разкрито

14Аз съм Аллах. Няма друг Бог освен Мен. Затова на Мен служи и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш

15Часът - скривам го докрай - непременно ще дойде, за да се въздаде на всеки според делата му

16И никога да не те възпира от това онзи, който не вярва в него и следва страстите си, за да не се погубиш

17А какво е това в десницата ти, о, Муса?”

18Рече: “Това е тоягата ми. Опирам се на нея и бруля за овцете си [листа], и за други нужди я ползвам.”

19Рече [Аллах]: “Метни я, о, Муса!”

20И я метна, и ето я - пълзяща змия

21Рече: “Вземи я и не се страхувай! Ние ще я върнем в първия й образ

22И сложи ръката си под мишницата, ще я извадиш сияйнобяла, без болест - друго знамение

23за да ти покажем от Нашите най-големи знамения

24Иди при Фараона! Той наистина престъпи.”

25Рече [Муса]: “Господи мой, разтвори гръдта ми

26И улесни делото ми

27И развържи възела на езика ми

28за да разбират словото ми

29И ми отреди помощник от моето семейство

30брат ми Харун

31Добави ми сила чрез него

32И приобщи го към моето дело

33за да Те прославяме много

34и за да Те споменаваме много

35Ти ни съзираш.”

36Рече [Аллах]: “Изпълнена е вече твоята молба, о, Муса

37Вече те облагодетелствахме още преди

38когато разкрихме на майка ти следното откровение

39“Положи [Муса] в сандъка и го метни в морето, и ще го изхвърли морето на брега. Ще го вземе един враг и на Мен, враг и на него.” И те обгърнах с любов от Мен, за да бъдеш отгледан пред Очите Ми.”

40Когато сестра ти отиде [при Фараона], каза: “Да ви посоча ли някой, който да се грижи за него?” Така те върнахме на майка ти, за да се радват нейните очи и да не скърби. И уби ти човек, а Ние те спасихме от печал. И те подложихме на изпитания. И прекара ти години сред жителите на Мадйан. После ти дойде по предопределение, о, Муса

41И те избрах за Себе Си

42Идете ти и брат ти с Моите знамения, и не преставайте да Ме споменавате

43Идете при Фараона! Той наистина престъпи

44И му говорете с благи слова, за да си припомни или да се побои!”

45Казаха: “Господи, страхуваме се да не избърза с наказанието или да не престъпи [още повече].”

46Каза: “Не се страхувайте! Аз съм с вас. Чувам и виждам

47И отидете при него, и кажете: “Ние сме пратеници на твоя Господ. Изпрати с нас синовете на Исраил и не ги измъчвай! Донесохме ти знамение от твоя Господ. Мир за онзи, който следва напътствието

48Бе ни разкрито, че мъчението е за онзи, който отрича и се отвръща [от знаменията на Аллах].”

49Каза [Фараонът]: “А кой е вашият Господ, о, Муса?”

50Каза: “Нашият Господ е Онзи, Който дава на всяко нещо облика му, после го напътва.”

51Каза: “А какво е положението на предишните поколения?”

52Каза: “Знанието за тях е в Книга при моя Господ. Нито пропуска моят Господ, нито забравя.”

53Той е, Който стори земята да е постеля за вас и прокара там пътища за вас, и изсипва вода от небето - чрез нея вадим Ние видове от различни растения

54Яжте и пасете добитъка си! В това има знамения за разумните хора

55От нея ви сътворихме и в нея ви връщаме, и оттам ще ви извадим още веднъж

56Вече му показахме [на Фараона] всякакви Наши знамения, ала той ги взе за лъжа и се възпротиви

57Каза: “Нима ти дойде при нас, за да ни прогониш с магията си от нашата земя, о, Муса

58Но ние ще направим магия, подобна на нея. Насрочи между нас и теб среща, която нито ние ще нарушим, нито ти - на справедливо място!”

59Каза [Муса]: “Срещата с вас ще бъде в деня за разкрасяване и хората да се съберат сутринта!”

60И се оттегли Фараонът, и подготви своята хитрина, после пак дойде

61Муса им каза: “Горко ви! Не измисляйте лъжа за Аллах, та да не ви изкорени с мъчение! Измислящият лъжа непременно пропада.”

62И спореха помежду си за своето дело, и скришом си шепнеха

63Казаха: “Тези двамата наистина са магьосници, искат да ви прогонят с магията си от вашата земя и да отнемат най-добрия ви път

64Затова подгответе своята хитрина, после елате в редици! Днес ще сполучи онзи, който превъзхожда.”

65Казаха: “О, Муса, ти ли ще метнеш, или ние първи да метнем?”

66Каза: “Вие метнете!” И ето - стори му се от магията им, че техните въжета и тояги запълзяват

67И страх усети Муса в себе си

68Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият

69И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.”

70И магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд. Казаха: “Повярвахме в Господа на Харун и на Муса.”

71Каза [Фараонът]: “И нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. Непременно ще отсека ръцете и краката ви кръстом, после ще ви разпъна по стволовете на палмите и добре ще узнаете чие мъчение е по-силно и по-дълготрайно.”

72Казаха: “Не ще те предпочетем пред ясните знаци, които ни се явиха, нито пред Онзи, Който ни сътвори. Отсъди, каквото ще отсъдиш! Ти отсъждаш само в този, в земния живот

73Ние наистина повярвахме в нашия Господ, за да ни опрости греховете и магията, на която ти ни принуди. Аллах е най-добър и най-дълговечен.”

74Който се яви като престъпник пред своя Господ, за него е Адът. Там нито ще умре, нито ще живее

75А който дойде при Него като вярващ, вършил праведни дела, за такива са висшите степени

76Градините на Адн, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно. Това е въздаянието на всеки, който се е пречистил

77И разкрихме на Муса: “Потегли нощем с Моите раби и просечи за тях път, сух в морето! Не се страхувай, че ще те застигне [Фараонът] и не се плаши!”

78И ги последва Фараонът с войските си, които морето напълно погълна

79Фараонът заблуди своя народ и не го напъти

80О, синове на Исраил, Ние ви спасихме от вашия враг и определихме за среща с вас дясната страна на Планината, и спуснахме над вас манната и пъдпъдъците

81Яжте от благата, които ви дарихме, и не прекалявайте в това, та да не ви сполети Моят гняв! Когото Моят гняв сполети, той неизбежно е погубен

82Аз опрощавам всеки, който се покае и вярва, и върши праведни дела, сетне продължава по правия път

83“И какво те накара да избързаш пред своя народ, о, Муса?”

84Рече: “Те са наблизо след мен и избързах към Теб, Господи, за да бъдеш доволен.”

85Рече: “Вече изпитахме Ние твоя народ след теб и ги заблуди ас-Самири.”

86И се върна Муса разгневен, огорчен при своя народ. Рече: “О, народе мой, не ви ли даде вашият Господ хубаво обещание? Дали срокът бе дълъг за вас, или искахте да ви сполети гневът на вашия Господ, та нарушихте вашето обещание към мен?”

87Рекоха: “Не нарушихме обещанието си към теб по собствена воля, а бяхме обременени с украшенията на народа, но ги захвърлихме. Така ги запрати и ас-Самири.”

88И направи той за тях образ на телец, който мучеше. И рекоха [заблудените]: “Това е вашият бог и богът на Муса, ала той забрави.”

89А нима не виждат, че не им отвръща със слово и нито им вреди, нито им е от полза

90А Харун още преди бе им казал: “О, народе мой, това е само изпитание за вас. Всемилостивия е вашият Господ. Последвайте ме и се подчинете на моята повеля!”

91Рекоха: “Не ще престанем да почитаме това, докато не се завърне Муса при нас.”

92Рече [Муса]: “О, Харун, щом ги видя, че се заблуждават, какво ти попречи

93да ме последваш? Нима се възпротиви на моята заповед?”

94Рече: “О, сине на майка ми, не ме дърпай нито за брадата, нито за главата! Страхувах се да не речеш: “Ти разедини синовете на Исраил и не удържа моето слово.”

95Рече [Муса]: “А какво ти бе намерението, о, ас-Самири?”

96Рече: “Аз видях това, което те не видяха. Стиснах шепа [пръст] от следата на посланика [Джибрил] и я метнах. Така ми го разкраси душата ми.”

97Рече [Муса]: “Върви! През целия си живот ще казваш: “Не ме докосвайте!” И за теб ще има непременно Ден, който ти не ще избегнеш. И погледни към твоя бог [-телеца], комуто продължаваш да служиш! Ще го изгорим, после ще го разпръснем всецяло в морето.”

98Аллах е вашият бог. Няма друг бог освен Него. Той всяко нещо обхваща със знание

99Така ти съобщаваме [о, Мухаммад] от вестите за онова, което бе преди. И вече ти дадохме Напомняне от Нас

100Който се отдръпне от него, ще понесе товар в Деня на възкресението

101там ще пребивават вечно [в Огъня на Ада]. И колко лошо бреме е в Деня на възкресението

102В Деня, когато се протръби с Рога, ще съберем Ние в този Ден престъпниците с побелели от ужас очи

103Ще шепнат помежду си: “Пребивавахте [на земята] само десет [дни].”

104Най-добре Ние знаем какво ще говорят, когато най-разумният от тях рече: “Пребивавахте само един [ден].”

105И те питат за планините. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господ всецяло ще ги разпръсне

106и ще ги превърне в плоска равнина

107Не ще видиш там нито долина, нито хълм.”

108В този Ден ще последват зовящия, без да се отклонят от него, и гласовете ще се смирят пред Всемилостивия, и не ще чуеш друго освен трополене

109В този Ден застъпничеството не ще помогне, освен на онзи, комуто Всемилостивия позволи и одобри неговото слово

110Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. А те не обхващат нищо от Неговото знание

111И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния, и ще изгуби надежда всеки, който е носил гнет

112А който върши праведни дела и е вярващ, не ще се страхува нито от угнетяване, нито от ощетяване

113Така Ние низпослахме Коран на арабски и повторихме заплахата в него, за да се побоят [рабите] от Нас или да им даде той поучение

114Всевишен е Аллах, Истинския владетел! И не избързвай [о, Мухаммад] с [четенето на] Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! И кажи: “Господи, надбави ми знание!”

115И вече повелихме на Адам преди, а той забрави. И не открихме у него решимост

116И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Той отказа

117И рекохме: “О, Адам, той е враг на теб и на твоята съпруга, и да не ви прогони от Рая, та да страдаш

118За теб там има, да не си нито гладен, нито гол

119И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.”

120Но сатаната му подшушна, рече: “О, Адам, да ти покажа ли дървото на вечността и едно непреходно царство?”

121И когато ядоха от него двамата, пред тях се разкриха срамотиите им, и започнаха да се покриват с листа от Рая. И така Адам не се вслуша в своя Господ, и се заблуди

122После неговият Господ го избра - прие покаянието му и го напъти

123И рече: “Напуснете двамата оттук - всички! Вие сте [със сатаната] врагове един на друг! И щом ви се яви напътствие от Мен, - който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада

124А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението.”

125Ще рече: “Господи, защо ме подкара сляп, а бях зрящ?”

126Ще рече: “Както идваха при теб Нашите знамения, но ги забравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен.”

127И така наказваме всеки, който престъпва и не вярва в знаменията на своя Господ. Мъчението на отвъдния живот е най-суровото и дълговечното

128И не им ли се изясни колко преди тях погубихме от поколенията, из чиито жилища сега те ходят? В това има знамения за разумните хора

129И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ, и назован срок, [мъчението] щеше да е неизбежно

130Бъди търпелив за това, което казват, и прославяй с възхвала твоя Господ преди изгрева на слънцето и преди залеза, и прославяй Го в часове от нощта и през деня, за да си доволен

131И не напрягай очите си с копнеж към онова от прелестите на земния живот, което дадохме на някои от тях, за да ги изпитаме с него! Препитанието на твоя Господ е най-доброто и дълговечното

132И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, и самият ти постоянствай в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта

133И рекоха: “Защо не ни донесе той [Мухаммад] знамение от своя Господ?” А нима не дойде при тях ясният знак за това в предишните Писания

134И ако бяхме ги погубили Ние с мъчение преди него, щяха да кажат: “Господи наш, ако ни беше изпратил пратеник, щяхме да следваме Твоите знамения, преди да бъдем унизени и опозорени.”

135Кажи: “Всички чакаме. Чакайте и вие, и ще разберете кои са на правия път и кой е напътен!”