8. Мисли

Мисълта е покривът на сградата – и върхът на Архитектурата – на нашето Съзнание като такова. Чрез мисълта ние можем да осъзнаем в себе си Причината за всичко случващо се в нашата реалност, обръщайки се за помощ в осъзнаването към своите висши, Божествени аспекти, да анализираме и при необходимост да поправим, да осмислим и усилим чувстването, да задвижим потока на Любовта и да сътворим вътрешното състояние на Царството Божие, което «е вътре в нас», да се обърнем към Живата Истина и да бъдем Неин благодарен проводник и съ-творец, преживявайки Върховното Наслаждение да проявяваме Живото Слово в света. Чрез мисълта можем да задвижим верига от малки трансформации и незначителни събития, които в крайна сметка коренно ще променят нашите вярвания и убеждения, нашия модел на възприятие и целия ни живот. Чрез мисълта можем да открием и приведем в съгласие противоречивите си желания – сдобрявайки всички щуки и раци с лебедите. С помощта на мисълта вземаме съдбоносни решения, избирайки вектора на своето развитие. Чрез мисълта овладяваме емоциите и преживяванията си, състоянията си и външната си реалност, насочвайки хода на събитията в нужната за нас посока. С помощта на мисълта търсим и разкриваме своите таланти, изискваме, осъзнаваме и заявяваме пред света своите Божествени дарове, организираме общуването си и влизаме във взаимодействие с други съ-творци, сътворявайки Себе си като шедьовър, помагайки им да се осъществят и съвместно творяйки нашата обща колективна реалност, нашия общ Рай.

Но всичко това – ако осъзнаем себе си като творци, а не като борци с «обективната реалност» (чети: нейни жертви). В противен случай нашите мисли се превръщат (и по подразбиране се връщат) в неосъзната «мисловна мелачка», поддържаща страхове, съмнения, неверие в себе си, мисъл-форми на борба за оцеляване и безплодна конкуренция. Осъзнай, тук не говорим за това, че «мисълта е материална» и затова «мисли позитивно». Твоите мисли, твоят модел на мислене са следствие от работата на долните етажи: вярата, желанията и обичайните чувства. Затова, ако искаш да промениш своя модел на мислене – ще се наложи първо да се заемеш с долните етажи на своето съзнание, започвайки от фундамента на Вярата.

«Позитивното мислене работи само при онези, които имат позитивно мислене. То не може да се промени, без да се разбереш със своите подсъзнателни (неосъзнавани) вярвания, убеждения, желания и модели на чувстване».

Ето защо именно осъзнатостта, тоест критическото осмисляне на вътрешния пълнеж на своето съзнание (вярвания, желания, чувства) през огледалото на своята материална действителност и рефлексията (отразяването в съзнанието) на своите състояния и техните истински причини – именно осъзнатостта, признаваща и търсеща причината за всичко случващо се в себе си, в своето съзнание, е способна да промени характера на нашето мислене и

да потвърди нашия статус като Човек разумен и Венец на Творението.

Преходът към осъзнато мислене, дисциплина на ума, постоянно връщаща фокуса на нашето внимание към главното, насочвайки ума към осъзнаване на вътрешната истина – истината за своите състояния, за чувствата във всеки момент от времето, за зависимостите и вътрешната несвобода, липсата на себевладеене, податливостта на инстинкти, страхове и подсъзнателни деструктивни желания – истина, не особено приятна, но единствената, способна да задвижи в нас процес на дълбоки промени – с естествено произтичащото от тази истина покаяние и раждане на нови, вече осъзнати желания – и също така естествено следващият от всичко това осъзнат избор на Вяра, а по-нататък – изграждане на постоянно разширяващ се арсенал от умения и инструменти на Съзнанието на Твореца и Технологията на Любовта: съгласуване на вътрешните противоречия, пренастройка на моделите на чувстване, хигиена на съзнанието, осъзнат избор на гледна точка, заявяване волята на Твореца, сътворяване на състояние чрез словото, вътрешен диалог с Висшите форми на съзнание: Духа, Старшите наставници, Христовото Съзнание, Бога-Отец и Божията Майка; осъзнаване на истинските причини за едни или други обстоятелства, вземане на осъзнати управленски решения, анализ на обратната връзка от реалността, коригиране на волята, изцеление и поправяне на подсъзнателните, включително родовите програми, пресътворяване на реалността, поканване на съ-творци и създаване на творчески съюзи и обединения с други

творци въз основа на общи ценности, избор и включване на своята Божествена игра, въвлеченост в Голямата Игра на Единия Бог и т.н. – ето какво ни отваря за нашия Най-висш Потенциал – истинското обожение на човека, израстването на Човека-творец.

Преди да продължиш да четеш нататък, спри за миг – анализирай: какъв е характерът на твоето мислене? Доколко е осъзнато и доколко е подвластно на неосъзнаваната «мисловна мелачка», на «дърдоренето на ума»?

Е, как е? Поиска ли ти се да си върнеш властта над своя ум? Заяви волята си за това. И започвай да практикуваш – задържане фокуса на вниманието си върху чувствата, осъзнат избор на Вяра, хигиена на съзнанието, възвръщане на Отговорността на Твореца, осъзнато сътворяване на състояние чрез словото, искрена молитва и вътрешен диалог с Бога (примери за прилагане на тези инструменти ще намериш в края на това Ръководство).

И ето, когато придобиваш дисциплина на ума, научаваш се да държиш фокуса на вниманието върху чувствата (иначе как ще познаеш Любовта, Щастието, Истината – че това наистина са Любов, Щастие и Истина?!), когато откриваш истината, неприятната истина, че си глух за чувствата, че не познаваш нито Любов, нито Радост, нито още повече Божията Благодат, а напротив, изпълнен си със заучени реакции – страхове, вина, обиди, съмнения и борба – тогава в Теб се появява желание да се освободиш от този вехт човек в Себе си,

човека-жертва вътре в Теб и неговите дребни страсти и похоти земни, и да познаеш Настоящото Наслаждение – Наслаждението от Безусловната Любов, Истината и Божествената Благодат, разкриваща се в твоя истински талант, в Божия Дар, който ще започне чрез Теб да се излива с Любов, Премъдрост, Богатство върху околните, върху близки и далечни.

И в многобройните безплодни опити да се освободиш от тази вътрешна тъмнина, за да станеш светлина, Ти най-накрая ще поискаш Бог да бъде.

Ти ще поискаш Бог да бъде. Не защото Той обективно съществува. Не. Бог също е плод на вярата и желанието, както и всичко останало, но Ти ще поискаш Бог да бъде и ще поискаш това толкова силно, защото ще ти бъде толкова тежко от тази истина за Себе си, за своята нищожност, за своята липса на себевладеене… Ти ще поискаш тази Благодат, тази Върховна Правда, тази Истина, тази Любов, Която е Самият Бог, да се открие в Теб и да засияе вътре в Теб с истинска светлина, «Светлината, която беше в тъмнината, и тъмнината я не обзе».

Ти ще поискаш Истината, и Истината ще се открие (в) Теб. Ти ще се помолиш горещо (без да знаеш на кого, в пустотата) – но за първи път искрено, с плам, с открито сърце и устремен ум: