17. Удоволствие

Прието бе да се смята, че насладата е нещо неправилно, аморално, срамно. Че ако говорим за духовност, за Любов, за святост и за Бога, то това непременно е свързано със страдание и велики мъки.

Бог е преди всичко Наслада. Христос ни остави 10 заповеди. И това не е за «не убивай и не кради» – това са Мойсеевите заповеди, Заповедите на Стария Завет. Христос пък остави 10 заповеди на Новия Завет. От тях 1 заповед е за Любовта, и 9 – заповеди на Блаженството. А какво е Блаженство? Блаженството е висша степен на наслада.

Просто Христос ни показва специфичен път към Насладата. Не онзи, с който сме свикнали. Той казва – наслада с наслада не си прилича, и онази наслада, с която услаждаше тялото си за сметка на външни източници: чревоугодничество, похот, блудство, алкохол, наркотици, развлечения, власт над другите – те разрушаваше, буквално изяждайки твоята енергия (която, напомням, ти бе дадена за 120 години, а ти се стремеше да я изразходваш – цялата – за един уикенд)). Пък и трудно беше това да се нарече наслада, външните удоволствия винаги оставяха оттенък на неудовлетвореност, на Теб винаги ти беше малко, винаги чакаше повече от тях – в очакване, а в крайна сметка – се разочароваше. И с всеки път такава наслада

ставаше все по-малко и по-малко насладителна, все по-бледа, чезнеща до нула. Губеше се самата способност за наслада. По същество това беше горчивина в сладка опаковка.

Но има такава Наслада, казва Христос, Висша Наслада, присъща на твоята природа – която не зависи от нищо външно и която е не само по-мощна от всички външни удоволствия, които си познавал, – такава, която е същинска наслада-Наслада, наслада в степен на Блаженство, и тя не само носи усещане за съвършена удовлетвореност и пълнота, но и с всеки път става все по-мощна и по-разнообразна. Това е Наслада от истинската – абсолютна, безусловна, вечна – Любов, от чувството за Божествена Сила, от съпреживяването на Самата Истина – Наслада от сливането със своята Божествена природа, с Бога, със самия Източник на Наслада вътре в Теб.

Именно това състояние на Блаженство Христос нарича Царство Божие и специално добавя, за да не се съмняваме, че става дума за вътрешно състояние, а не за някаква външна митична, райска страна:

«Защото ето, Царството Божие е вътре във вас».

Да, тази Наслада изисква от наша страна известно усилие, проява на воля, затова светите отци казват за нея, че е сладост, увита в горчива обвивка. Но замисли се, волята, владеенето на Себе си, само по себе си е нещо

насладително. В крайна сметка получаваме идеалната формула: наслада, която увеличава Насладата. Волята е наслада, неслучайно в руския език думата «воля» е и синоним на свобода. Волята е наслада, та нали е толкова приятно да усещаш, че никакви външни съблазни не те владеят, че Ти сам се разпореждаш със своето внимание, със своите телесни подтици и умееш да ги насочваш към онова, което е нужно на Теб, а не на твоята микрофлора и хормони (чети: бесове). Толкова е блажено да бъдеш наистина свободен, да чувстваш тази свобода, да се наслаждаваш на тази свобода! На Истинската Свобода вместо на илюзията, която дават парите и външната власт. Защото по същество парите и външната власт са само начин да се удовлетворят робските похоти. За Настоящата Свобода и истинската Наслада не са нужни нито едното, нито другото – нито пари, нито власт – за Настоящата Свобода и истинската Наслада е нужно само владеене на Себе си.

И ето, заради тази Наслада светиите са напускали света, отивали са в аскеза, постили са, извършвали са подвизи на непрестанна молитва, стълпничество и бдения – заради Насладата, Висшата Наслада от единението с Бога вътре в себе си. И благодарение на тяхното служение, което придоби тази Благодат, това Блаженство в цялата му Божествена пълнота, изпълвайки през поколенията Съкровищницата на Духа за точно това време, в което имахме щастието да живеем ние с Теб, времето, което светите отци и Сам Христос наричаха «бъдещия век», – благодарение на съвкупния

подвиг на светиите, на нас – днес – тази Наслада се дава почти даром.

От Теб се изисква само да заявиш своята воля, преминавайки през Христовото Причастие на Любовта, и съединявайки се с Бога в себе си, да очистиш своето тяло и душа – с външен пост, с външно въздържание, но вътре – с истински пир на Истината и Духа, с Живото Слово на Божественото в Теб Присъствие, с Живото Слово на Вътрешния Диалог с Бога, с Насладата от Любовта, която няма равна по богатство на изживяната дълбочина, сила и многообразие от нюанси – от душевен трепет до Екстатично Блаженство и Божествена Благодат на Истината, която в момента на Единното Сега, в акта на Единение с всичко Сущо, ти открива цялата многоизмерна и многосветна картина на Битието. Битието на Бога, Битието на Духа, Битието на цялото Мироздание, което – в този момент Ти ясно виждаш това и го преживяваш с цялото си същество – цялото, напълно се съдържа в Теб. Защото Ние Сме Едно.

Бог е Наслада. И Бог като Наш Съвкупен Най-висш Потенциал ти дарява тази Наслада не според твоите индивидуални заслуги, а по Божията Милост, откупвайки твоята душа, и тяло, и разум от всички страдания, страхове и болка, от цялата тази несвобода на греха и зависимостите от външното, от тъмницата на натрапените ти и неосъзнато възприети вярвания и убеждения, – освобождава чрез простия акт на Причастие към Своето Божествено Съзнание, и чрез осъзнаване и приемане – от

твоя страна – на тази Изкупителна Жертва на Христос, Колективния Христос, умрял за греховете на цялото Човечество, за всички опити на отклоняване на човека от неговата истинска природа, умрял като ветхия човек и възкръснал като Човека Нов, Обожествен и Свят – възкръснал за Живот Вечен и Вечна Наслада от Божествените качества на Любовта, Силата, Истината и Вечното съ-творчество с Отца в неизчерпаемото Изобилие на Майката – възкръснал в Теб, Мой възлюбен приятелю.