14. Вътрешен диалог (част трета)
машинен превод: тази традиция все още няма публикуван превод на вашия език
Може да се опиташ да изключиш вътрешния диалог «от лукавия», а може и да превключиш ума на Вътрешен Диалог с Бога, с Христос. Първото те връща в първобитното състояние на простота, второто – извежда в Ново съзнание, в Три-ум(ф), в Съзнанието на Твореца, бог в плът, в чието съзнание Простотата се разкрива преднамерено и във Висшия си аспект – в Гения на осъзнатостта, чрез познанието на причините и следствията (причината е вътре, следствието – отвън), когато вече няма нужда да се бориш с реалността или да се нагаждаш към нея, или да бягаш в илюзия, но можеш да я владееш като свое Голямо Тяло. Вътрешният Диалог с Бога ти помага да не се отказваш от целия период на формиране на твоето съзнание в дуалността, но възприемайки го като необходим опит, преосмисляйки този опит, помага да се опреш на него, с благодарност приемайки плодовете му – разширяването на твоето съзнание, раждането на цялото многообразие на света на явленията и на твоя вътрешен свят, да приведеш това многообразие в Единство и Цялостност на твоето съзнание, пропускайки всичко през призмата на Съзнанието на Твореца. Във Вътрешния Диалог Ти задаваш на Бога въпроси за това как е устроен светът и как е устроено твоето съзнание, с какво и как си сътворил една или друга ситуация в живота си и как можеш да я поправиш, като постепенно се придвижваш от болезнените ситуации в настоящето към преразглеждане на цялото си минало. Преднамерено и осъзнато пропускайки всичко, целия си настоящ и минал опит, през призмата
на възприятието на Твореца (аз сам – със своите желания, вярвания и убеждения – сътворих това), получавайки отговори отвътре, от Бога, от Своя Висш аспект, Ти постепенно пренастройваш своята картина за света, своя шаблон на възприятие, преминавайки от позицията на жертва в позицията на Осъзнат Творец. Това се случва с помощта на ума, но не само в ума. Вътрешният Диалог с Бога пренастройва твоите нагласи, прониквайки дълбоко в подсъзнанието, и е способен да промени не само твоите индивидуални вярвания и нагласи, но и родовите програми и модели на живот, предадени ти генетично, а също и народните, възприети чрез езиковата картина на света – разширявайки твоя речников запас и обогатявайки езика ти с Божествени неологизми отвътре. Важно е да се разбере, че Вътрешният Диалог с Бога не е игра на твоя ум със самия себе си. Това е диалог между твоето малко индивидуално аз и Голямото Ние на Съвкупния Най-висш Потенциал на Човечеството. Христос е събирателен образ. Духът е Единно Съзнание, Висша форма на съзнание, побираща в Себе си всички форми на индивидуално, групово и колективно съзнание и техния съвкупен опит, на всичко съществуващо, на всичко, което някога е било, е и ще бъде – опит, който, бидейки осъзнат, се превръща в извор на Премъдростта Божия, достъпна за Теб във Вътрешния Диалог с Бога. Още няколко важни бележки относно Вътрешния Диалог с Бога: 1. Името открива диалога. Името на Бога, както вече си разбрал, е много важно нещо – различните имена дават достъп до различни
аспекти на Бога. Името на Иисус Христос открива диалога с Бога – именно като с Учител и Наставник, Който те обучава на осъзнатост, учи те да бъдеш не просто творец, но осъзнат творец, тоест бог на своята реалност, да носиш отговорност не на ниво постъпки, а на ниво – преди постъпките – на нивото на онова, което се случва в твоето съзнание (особено – в подсъзнанието). Христос те прави бог, буквално пренастройвайки твоите невронни връзки, помага да се промени самият модел на възприятие на света, да се приеме отговорността на Твореца за своята реалност като за свое творение, обучавайки на себевладеене: осъзнато да избираш и укрепваш Вярата, да отстраняваш разрушителните съмнения, да опознаваш и привеждаш в съгласие своите неосъзнати желания, да променяш шаблоните на чувстване, дисциплинирайки ума си: вниманието, мисълта и речта. «Господи» също е традиционно обръщение към Христос, считай го за Негово второ Име. 2. Един въпрос наведнъж. Не се суети, не прескачай от въпрос на въпрос. В началото отговорите може да не са толкова очевидни и Ти ще започнеш да ги разпознаваш малко по-късно. И ако нахвърляш на Бога веднага много въпроси, как ще разбереш на кой от тях е получен отговор, когато той все пак дойде и бъде разпознат от Теб? Затова – един въпрос наведнъж и се съсредоточи върху осъзнаването на отговора. 3. Търпение и подсказки. Търпението е едно от най-необходимите качества на Твореца. Нямаш ли търпение – на нищо няма да се научиш. Задал ли си въпрос, въоръжи се с търпение и внимателно следи за знаците; много често Бог ни отговаря с външни подсказки: реклама на билборд,
съобщение, изскочило на телефона, заглавие на отрязък от вестник или раздавателна листовка под краката, откъс от фраза от случайно дочут разговор, изплувала в паметта песен или откъс от стихотворение. Бог говори с Теб на разбираем именно за Теб език. Но трябва да се въоръжиш с търпение и да се съсредоточиш върху въпроса и получаваните отговори. Следи подсказките – така търпението ще се превърне в интересна игра, пъзел, който ще сглобиш от множество подсказки. 4. Това е диалог, а не гледане на кафе. Говори с Христос като с най-добър приятел. Не си разбрал – попитай отново. Съмняваш се – уточни. Изкажи Му своите пожелания, своите съображения, дори своите претенции, предай Му своите съмнения и Го помоли да те укрепи във Вярата. Във Вярата в Себе си и във Вярата в Него. Развивайки диалога с Бога, а не ограничавайки се с първия и единствен отговор на своя въпрос, Ти по-бързо пренастройваш своите невронни връзки и променяш шаблона на възприятие на реалността. И освен това избягваш излишните съмнения. И изобщо, това се превръща в най-интересното общуване в живота ти. Колко пъти сме чували: ако имахте възможност, какъв въпрос бихте задали на Бога? Сега Ти имаш такава възможност. Не е ли това най-голямото чудо във вселената? Бог говори с Теб. 5. Променяй Себе си, не искай да се промени ситуацията. Може да помолиш Бога да промени настройките на твоето съзнание – да изцели страховете, обидчивостта, шаблона на вина и срам, гневливост, похот и чревоугодие, завист и ревност, алчност и зависимост от парите, вътрешната жертва и паразита, звяра и дракона (мозъка на бозайника
и влечуговия мозък), които в даден момент ще излязат от твоето подсъзнание, и т.н., но не моли Бога да промени ситуацията, ако тя те плаши или изнервя. «Защо молиш Бога да промени ситуацията, щом Бог ти е дал ситуацията, за да се промениш Ти?» Във всичко и винаги търси причината в Себе си и само в Себе си. Светът е огледало на твоето съзнание. В него няма нищо, което да не е породено от твоите собствени шаблони на възприятие: вярвания, убеждения, желания, страхове, обиди, вина и други емоционални шаблони и мисъл-форми. Това е физика. Това не е морал и не е религия, това е физика. Нека от това разбиране произтичат и всички твои въпроси и питания към Бога: помогни ми да осъзная, покажи ми, изясни… изцели това в мен, помоги ми да се освободя… научи ме как да бъде по друг начин, помогни ми да сътворя това по новому… 6. Чети и препрочитай по-често Евангелията, Новия Завет. Там има пряка реч на Христос и Неговите пояснения. Така, с помощта на Живото Слово, предадено чрез текстовете на Свещените Писания, Христос подготвя твоя ум за възприемане на отговорите във Вътрешния Диалог. В противен случай много от Неговите отговори могат да ти се сторят трудни за разбиране, трудно изпълними, плашещи с новостта си, и затова умът ще ги отхвърля – с оправданието, че изобщо няма никакъв отговор. Печатното слово те укрепва във Вярата и в разбирането на Божиите отговори. 7. Получил ли си отговори от Бога, веднага ги прилагай в живота. Не знаеш как – попитай Го. Като начало просто поискай тези промени, позволи си искрено да ги пожелаеш, защото желанията са антиматерия (праматерия), това е всичко, което е необходимо, за да се сътвори на квантово ниво
въплъщаващата ги материя. Пожелал си – заяви волята си. Ти си творец, а значи твоята воля е закон за всичко, което се случва в твоя свят (в мащабите на достъпната за Теб в дадения момент енергия и съответния ѝ кръг на отговорност). 8. Благодарност. Благодарността усилва потока на енергията. Благодарността подчертава, че за Теб това е ценно. Ценността е продължено във времето желание. Благодарността укрепва твоята Вяра. Вярата е фундаментът на твоето съзнание. Благодарността към Бога усилва Присъствието на Бога в твоето съзнание и в твоя живот. Благодари на Бога за всичко. Благодари на Себе си за своя избор, за своята вярност към избрания път, защото Бог само помага по пътя на осъзнатостта, по пътя на израстването като Осъзнат Творец на своята реалност, но пътя извървяваш Ти сам. Ние се гордеем с това, че Ти вървиш по този път, колкото и да е трудно в началото. Затова по-често благодари не само на Бога (в Себе си) като Свой Най-висш Потенциал, но и на самия Себе си – на онзи, който си точно сега. Ние знаем колко е труден пътят и това е огромна смелост – да направиш избор и да вървиш по този път всеки ден, когато няма никакви гаранции и никой наоколо не те подкрепя в този път. Благодари на Себе си по-често. Ние вярваме в Теб и се гордеем с Теб като Венец на Нашето творение, Човеко!
«И вече не ви наричам роби, но приятели...», – казва Христос.
източник: Радомир · «Причастие Любви»
WEBREATH · 11:11
«In every moment lies an opportunity to thank God for His infinite gift» — Communion of Love 2
Breath is one for all: everyone lives by it, whoever they are and whatever they believe. Every day at 11:11 local time people stop for sixty seconds, breathe, and thank GOD for the breath — each in their own words, each within themselves. In that minute we are One Breath.
WEBREATH — the Minute at 11:11, your own local time — we are One Breath