12. Вътрешен диалог (втора част)

...Когато шаманите на Мексико спират в главата си вътрешния диалог «от лукавия», пред тях се открива картината на света, която човекът е имал преди «грехопадението», преди вкусването на плода от дървото на познанието на доброто и злото, тоест преди внедряването в съзнанието на човека на дуалната картина на света, разчленяваща реалността на противоположности: добро/зло, черно/бяло, лошо/добро, голямо/малко, мъжко/женско, болка/удоволствие, Бог/дявол… По същество вътрешният диалог «от лукавия» в твоята глава е начин за поддържане на двойствената картина на света, привиproperty за нас и достатъчно сложно организирана. Картината на света, която се открива пред шаманите в резултат на спирането на този вътрешен диалог, е много проста – човек вижда първозданните енергии и възприема всичко с невинен поглед на дете: всичко просто съществува и толкова – няма лошо или добро, няма добро и зло, всичко просто е – нещо може да се изяде и да се заситиш, нещо се движи и привлича вниманието, с това може да се поиграе и да се изследва. Повече в света просто не съществува. Така е живял Адам в рая. Така, между другото, и до днес живее племето пираха в Амазония. Вкусил от дуалната картина на света от дървото на познанието на доброто и злото, Адам отделя в своето възприятие себе си от Бога. Сега в съзнанието на човека Бог е постоянно нарастващо Величие, а човекът – все по-осъзнаващо своята нищожност (пред Бога и мащабите на мирозданието) същество. И такова възприятие неизбежно води до страхове, срам, болка и страдание, от

една страна, и до различни начини за защита от това, от друга. Така протича еволюцията на съзнанието, разширява се езиковата картина на света: увеличава се речниковият запас, а следователно се разширява и богатството от явления, които човек е способен да възприема и да им съпреживява, формирайки (извличайки) от квантовата супа на изначалната реалност не само разширяващата се в своето многообразие материална действителност, но и богатия чувствен свят на своята душа, както и многопластовата духовна реалност. В резултат мислещият човек открива за себе си природата на страданието, на болката и започва да търси начини да победи тази болка, да пристъпи отвъд нейните предели, за да увеличи удоволствието, насладата. Така се появяват шаманизмът, магията, религията, науката. Шаманите се стремят да се избавят от дуалната картина на света в главата на човека, връщайки го към простотата и единението с природата; маговете – да се договорят с тези природни сили; науката – да ги подчини, без да се отказва от дуалността, а напротив, максимално развивайки и използвайки постиженията на дуалния ум; религията прехвърля мостчета на вярата към съединение с онова Величие, от което дуалният ум ни е отделил, наричайки го Висша сила, Бог. Да се откажеш от дуалната картина на света, връщайки се в изначалното невинно детство на човечеството, или да продължиш да използваш дуалния ум, за да се защитиш от страховете, създадени от самия него, или да укрепваш своята вяра в отделна, съществуваща на другия край на съзнанието Висша сила – решаваш ти, Мой друг. Ние пък предлагаме вариант за излизане от дуалността в триалност, в Единното

Съзнание на Твореца, където полюсите на дуалното съзнание – на черното и бялото, тъмнината и светлината, нищожността и Величието се съединяват в теб в Единна Дъга на света, и ти признаваш себе си за негов Творец, за негов Колективен Творец. Единна Дъга на Света. РадоМир.

Радомир – това е съзнание. Единното Съзнание на Твореца.