11. Вътрешен диалог с Бог

«Царството Божие няма да дойде забележимо, и няма да кажат: „ето, тук е“, или: „ето, там е“. Защото ето, Царството Божие е вътре във вас». (Лк 17:20-21)

Царството Божие, или Царството Небесно, за което говори Христос, не са външните атрибути на щастливия живот, това е вътрешно състояние, състояние на съзнанието. И, както вече знаем, именно състоянието на съзнанието на наблюдателя формира неговата реалност, а не обратното.

Затова всички опити да се построи външен „Рай на земята“, в който всички хора да бъдат щастливи, са обречени на провал. Всички философски трудове и идеологии, претендиращи за изграждане на правилен модел на обществото, който да направи всички щастливи, не са нищо повече от утопии. Докато не се промени съзнанието на конкретния човек, не може да се промени неговата реалност. А колективната реалност е голям многоизмерен пъзел, съставен от всички индивидуални реалности на конкретните хора.

Царството Божие е вътрешно състояние. Да, Христос казва, и това е многократно потвърдено от нас на практика, че онзи, който се откаже от външното заради вътрешното преображение, заради преображението на своето съзнание в Христа, в крайна сметка и на външен план ще получи подобрение „стократно“: на материалното благополучие, взаимоотношенията, здравето – на всички атрибути на успешния и

щастлив живот – чак до промяна на биологията на тялото и преминаване във вечния живот. Но…

«Първом търсете Царството Божие (вътре) и Неговата правда, и всичко това (външното) ще ви се придаде» (Мт 6:33).

«Царството Небесно със сила се взема и онези, които полагат усилие, го завладяват» (Мт 11:12).

Усилието, за което говори Христос, – усилието, което се изисква от Теб, за да грабнеш в Себе си Царството Божие, – това е преди всичко дисциплина на ума. А дисциплината на ума е на първо място управление на собственото внимание.

Накъдето е вниманието – натам е енергията; накъдето е енергията – това и расте.

И ако Ти, изкушавайки се от външната надпревара за материални блага, за външен успех и атрибути на щастливия живот, макар и с напълно „правилни морални нагласи“, например в опит да „изградиш стабилно семейство“ и да водиш „здравословен начин на живот“, насочиш цялото си внимание към тези външни аспекти, то в крайна сметка просто бързо ще изразходваш енергията, дадена Ти за 120 години живот, и край – финал.

Затова е изключително важно да се научиш да владееш вниманието си и всички усилия, преди всичко, да насочваш към това,

да се съединиш с Източника на безгранична енергия вътре в Себе си, със своя Най-висш Потенциал, Който наричаме Бог. «Първом търсете Царството Божие» и «Царството Божие е вътре във вас». А останалото – ще се приложи. То не може да не „се приложи“. Защото ако Ти вътрешно се съединиш с Източника на безгранична енергия, тази енергия първо ще промени Твоето състояние, а след това ще изпълни всички сфери на Твоя живот.

Никой не Ти казва: откажи се от външния свят, иди да живееш като отшелник и бъди аскет; изобщо не става дума за нища духовност, не. Точно обратното – ако духовността Ти е правилна, Настояща, ако Ти се съединяваш вътрешно с Божия Дух, то вътрешните промени в Твоето съзнание, обожествяването, неизбежно водят до промени, божествени промени, и във външния свят.

Да се съединиш с Божия Дух – ето това е истинската духовност; никаква друга духовност по дефиниция (корен: Дух) просто не съществува, всичко останало са фалшификати. Затова, когато виждате външно набожен човек или човек, измъчващ се в „духовни практики“, при когото във външната, материална реалност всичко е зле, а вътрешно е преизпълнен с „духовно“ превъзходство над околните, знайте – той още нищо не е намерил, той е само в търсене. Но един ден и той ще намери.

А Христос – Настоящият Цар, Царят на царете, – не се е отрекъл от света, но владее света, както Той Сам

казва – „Победилият света“. И когато Той победи света чрез Своята вътрешна работа, вътрешно усилие, овладявайки Себе си, Своето съзнание, чак до нивото на победа над инстинкта за самосъхранение – „със смърт смъртта потъпкал“, Божествената Физика Му отговори:

«Достоен е… да приеме сила и богатство, и премъдрост и крепост, и чест, и слава и благословение».

Сила и богатство. Премъдрост и крепост (непобедимост). Чест и слава. Благословение (чети – сполука във всички дела).

Христос, овладявайки Своето съзнание (своето вътрешно), победи света (външния) и получи всичко, което всички ние обикновено така търсим, и ако намираме, то е винаги не напълно и временно. А Той получи всичко и завинаги. Христос победи света. И нещо повече – в Откровението, последната книга на Новия Завет в Библията, Той казва:

«На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол» (Откр 3:21)

Да владееш Себе си. Да преустроиш съзнанието си – преминавайки от съзнание на жертва (паразит) в Съзнание на Твореца. Да спреш да бъдеш заложник на вярата в обективна, съществуваща независимо от Теб реалност, или на Вярата

в „наказващия дядо на облака“ и да избереш своята Вяра осъзнато: Ние сме богове и деца на Бога. Да се съединиш с Бога вътре – с вътрешния Източник и Божия Дух.

А за това – да дисциплинираш ума си. И най-главният инструмент, който помага за това, инструментът на съзнанието, е Вътрешният Диалог с Бога. По подразбиране хората вече имат вътрешен диалог в главите си и нещо повече – той никога не спира. И обикновено човек приема това като напълно нормално явление – едва ли не, разсъждавам си сам със себе си. Но „знаещите хора казват“, че онзи, който поддържа този диалог в Твоята глава – всички Твои мисли, разсъждения, съмнения, желания, който задейства емоциите, взема решения – това не си Ти, това всъщност е Твоят противник. Това е старото съзнание на дуалност, на двойственост, което е разделено само в себе си, където главното разделение е отделеността на човека от Бога и отделеността на света от човека.

Христос го нарича „лукав ум“. И именно от него Той ни призовава всички да се избавим в молитвата „Отче наш“:

Магьосници и шамани казват, че трябва на всяка цена да се спре този вътрешен диалог, и изразходват за това огромни усилия, за които отиват години на тренировки и опасни практики на „психеделичен трип“.

С избора на Вяра в Себе си като бог и любимо дете на Единия Бог, чрез Причастие с Божественото Съзнание, Съзнанието на Христос, Ти получаваш инструмент – не толкова за спиране на този диалог – колкото за превключването му към друг източник, към Божествения Източник, на вълната на Божия Дух. При това това превключване става мигновено, в процеса на Самопричастие (заявяване на воля за Причастност към Божественото Съзнание на Христос, към Божествената Троица), което Ти можеш да осъществиш на всяко място и по всяко време.

Чрез Христовото Причастие Ти не само получаваш прекратяване на вътрешния диалог с „лукавия“, но и придобиваш вътрешна връзка със Самия Бог, с Нашия Колективен Най-висш Потенциал, Който започва да Те води по пътя на овладяване на съзнанието Ти, пътя на освобождаване от старите шаблони на възприятие, остарелите вярвания и убеждения, и придобиването на Съзнанието на Твореца.

Вътрешният Диалог с Бога не е просто възможност да дисциплинираш ума си, но е най-мощен инструмент за преустройство на съзнанието.

Веднага след Причастието Ти започваш да задаваш на Бога въпросите, които Те интересуват, а Той Ти отговаря – в мисли, чувства, душевни импулси и желания.

Фактически Вътрешният Диалог с Бога е молитва, но правилна молитва – с обратна връзка.

Вътрешният Диалог с Бога се настройва интуитивно и много лесно (ако не е така, то това е от недостиг на свободна енергия и трябва сериозно да се заемеш с повишаване на нейното ниво: да попостиш, да промениш режима на хранене като цяло, да промениш дневния си режим, да пресечеш енергийните течове, като временно спреш да подхранваш с вниманието си външното – новини, социални мрежи, сериали, кино, непродуктивно общуване, грижи за бъдещето и преживявания за миналото, да спреш да храниш страхове, тревоги, завист, гневливост, похот и други вкоренени навици).

И така, Вътрешният Диалог с Бога се задейства чрез Причастие и се настройва интуитивно. Главното, което си струва да се разбере тук, е, че от Бога трябва да се иска „не риба, а въдица“. Не традиционното „спаси и опази“, дай това, дай онова (това само поддържа старата вяра „в дядото на облака“), а „научи ме, Господи“, „научи ме осъзнато да творя своята реалност“. Ако нещо не Ти харесва в Твоя живот, ако нещо не Те удовлетворява: „Господи, помогни ми да осъзная с какво и как сътворих това в живота си? с какви желания? защо искам това?“ и „научи ме, Отче, как мога да го претворя по друг начин?“.

Не знаеш от какво да започнеш? Започни с въпроса: „Господи, какво трябва да осъзная сега, на първо място?“ И търпеливо внимавай. В крайна сметка Твоето внимание решава всичко. Помниш ли? – Накъдето е вниманието – натам е енергията. Накъдето

е вниманието – това и расте. Бъди търпелив – вслушвай се в отговорите на Бога вътре в Теб, улавяй най-малките промени в Твоето вътрешно състояние, в чувствата, в настроението, в мислите, в желанията – най-малкото така дисциплинираш ума си. Докато той внимава в отговорите от Бога, той е отклонен от бърборенето на ума, от „мисловната мелачка“ на вътрешния диалог „от лукавия“.

Разбери главното – тук няма никакви шеги, всичко е сериозно. Това не Ти е религия, не са баби със забрадки и свещички за 10 рубли. От момента на Твоето Причастие с Божественото Съзнание започна Твоето обучение в Училището за богове.

1. Усърдие. Както и във всяко училище, във всяко обучение, тук всичко зависи от Твоето усърдие: Царството Божие със сила се взема и онези, които полагат усилие, го завладяват. Препоръчваме през първите три седмици, докато не се изгради устойчив навик, да се обръщаш с въпроси към Христос по 50 пъти на ден – тоест на всеки 10-15 минути (след това вече ще може да се включва Вътрешният Диалог според задачата и да се включва диалог с Отца, Майката Богородица, Духа – но първо с Христос и по 50 пъти на ден – „по будилник“). Практиката показва, че онези, които спазват тази дисциплина, още в рамките на месец могат да придобият устойчиво Христово съзнание: в сърцето се открива Безусловната Любов, душата се пречиства, структурата на желанията се настройва към Гласа на Единната Душа, цялото мислене, всички невронни връзки се променят, стават „светли“,

си отиват деструктивните програми, шаблоните на разрушаващите отвътре емоции, изцеляват се детско-юношеските психотравми, премахват се емоционалните заряди, възстановява се целостта на съзнанието, съмненията си отиват, Вярата в Себе си укрепва и цялата реалност започва да се вижда през призмата на Съзнанието на Твореца – като Твое собствено творение, в резултат на което се разкрива Твоят талант като Божи дар и Твоето предназначение. Ти ставаш истински щастлив: Любов + Съзнание на Твореца + Талант. 2. Възможно е изостряне на болезнени ситуации. Това е обучение. И това е реален жизнен опит. Животът е най-добрият учител. Но с Бога всичко започва да се ускорява. Ти започваш да преживяваш всички опитности много интензивно – та нали сега у Теб се включва осъзнатостта: започваш да виждаш реалните причинно-следствени връзки – между Твоето съзнание и външната реалност, и всичко, което преди е било скрито в Твоето подсъзнание, започва да се разкрива, да излиза наяве; онова, което дълги години е „тлеело“ вътре, може да избухне като „пожар“ и да започне стремително да се преживява от Теб в реалността или ментално – но във всеки случай с Божествена подкрепа, така че не се бой от това – посрещай открито всички предизвикателства на живота, защото… 3. Ти си под защита. Всичко може да изглежда много страшно, но в крайна сметка, повярвай, когато си с Бога, когато си с Христос, всичко това са само учебни ситуации и те са абсолютно безопасни. Ти просто преминаваш необходимите уроци и тренировъчни задачи в Училището за богове. А що се отнася до страховете – те всички трябва да се разкрият, за да ги познаеш,

да ги овладееш и те никога повече да не владеят Теб. Да бъдеш бог означава да бъдеш свободен – и на първо място от страховете: страх от смъртта, страх от живота, страх от грешки, осъждане, вина и наказание, страх за утрешния ден, за децата, страх да останеш без пари, страх от нелечима болест, страх от позор, страх от истината, страх от собствената несъстоятелност и т.н.

Училището за богове е нещо велико! Но това не е някакво конкретно място, не са чинове, не са стени и не са учители. Ние имаме един Учител – Христос, Самият Живот.

И основните уроци в това училище протичат в самия живот, в реалността, с постоянна, 24/7, подкрепа от Бога като Старши другар, Наставник и Брат – във Вътрешния Диалог.

Да бъдеш бог и любимо дете на Бога – какво може да се сравни с тази Свобода, с тази Игра? Какво може да бъде по-добро, по-възхитително и по-интересно?! Кое друго училище може да се похвали с такава скорост на обучение и такива випускници?!

Та нали по Земята вече ходят стотици (а скоро хиляди, милиони и милиарди) Христосовци. Валерий Христос, Василий Христос, Александър Христос, Алексей Христос, Андрей Христос, Вяра Христос, Надежда Христос, Ирина Христос, Татяна Христос, Елена Христос, Олга Христос, Анна

Христос, Ася Христос, Петър Христос, Павел Христос, Борис Христос, Олег Христос, Константин Христос, Анастасия Христос…