10. Слово и език

Въпросът е там, че нашият език и изпълващите го имена (съществителни и прилагателни) – думите въобще – определят структурата на нашата реалност, като арматура скрепявайки цялата сграда на нашето съзнание. Всички наши вярвания и съждения, всички желания, чувства и мисли, всички явления и обекти, които извличаме от „квантовата супа“ на реалността, призовавайки ги към живот, се формират около думите, с които разполагаме за тяхното описание. Няма дума – няма явление.

Това много ярко може да се проследи при формирането на заобикалящата действителност около новороденото дете. Докато в съзнанието на детето не се заредят определени думи, светът около него присъства в размити очертания. За да види в него стол или маса или гардероб, са необходими думите: „стол“, „маса“, „гардероб“, около които в мозъка се формират обемни образи на тези обекти. При това детето още дълго няма да започне само да изговаря тези думи, но те вече се зареждат в съзнанието му като готова база от знания. Този процес се задейства от езиковия инстинкт (по Стивън Пинкър), също толкова вграден в ДНК автоматичен процес, както инстинктът да суче от гърда, да пълзи, да ходи и т.н. Човек автоматично получава умение за език, точно както паякът – умение да плете паяжина, а бобърът – умение да строи язовирни стени.

Когато у детето се включи инстинктът за език, то получава своя „базов комплект“ на света – според зареждането в съзнанието му на съответните думи от генетичната памет, предадена му от неговите предци, и по-късно този „базов комплект“ се разширява – с усвояването от човека на нови и нови думи.

„В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог, и чрез Него всичко започна да бъде, което започна да бъде, и без Него нищо не започна да бъде, което започна да бъде.“

Това е казано за квантовата природа на всички явления. Нашата реалност се определя от нашите вярвания, желания, чувства и мисли. Но ние мислим с думи, чувстваме само онези чувства, за чието описание имаме определящи ги думи, желаем чрез образи, които се формират от думи, вярваме в сложни абстракции, живеещи само чрез изпълващите ги думи. Чрез словото всичко започна да бъде, което започна да бъде, и без словото нищо не започна да бъде, което започна да бъде.

Докато в твоя речник няма определена дума, отговаряща за някое явление, ти не можеш да извлечеш това явление от квантовата супа, да го видиш, да го осъзнаеш като цяло, схващайки като цяло съставящите го елементи, ти не можеш да го преживееш. Това явление за теб просто не съществува.

Докато в твоя речник няма думата „Благодат“ – ти не си в състояние да преживееш тази Благодат, да я почувстваш. Докато не назовеш своите емоции по име, ти не можеш да ги овладееш. Те те владеят, не ти тях. И ти дори не разбираш, не си даваш сметка какво се случва с теб в гнева, страха, обидите, вината – тези емоции определят твоите решения и постъпки, тласкат те към прибързани изводи и действия, а ти дори не осъзнаваш, че те управляват, че си в робство при тях. И като цяло, докато у теб не се появи описателен модел на твоето съзнание, тоест набор от думи, чрез които в твоето съзнание да се прояви структурата на самото съзнание, ти няма да бъдеш в състояние да го управляваш. Ще го управлява онзи, който разполага с такава структура спрямо твоето съзнание. Бог, или дяволът, или манипулаторите от рекламните отдели на корпорациите и медиите.

По този начин – посредством думите – са устроени абсолютно всички явления на нашия свят, формиращи на квантово ниво нашата материална действителност – от индивидуалната до груповата или колективната реалност.

За груповите и колективните реалности отговаря езикът – като сложно организирана система от думи и съотносими с тях образи. Всеки език е уникален и във всеки език е заложена своя така наречена езикова картина на света – модел на светоустройството, шаблон за присвояване на действителността.

„Езикът на народа е неговият дух, и духът на народа е неговият език, и е трудно да си представим нещо по-тъждествено.“ (В. Хумболт)

Лингвистичната наука откри, че езикът е „символичен ключ към поведението“, защото нашият опит се интерпретира през призмата на конкретния език и най-явно се проявява във взаимовръзката между езика, мисленето, възприятието за реалност и диктуваните от това възприятие поведенчески шаблони.

Най-известният пример е свързан с броя на думите за обозначаване на сняг в различните езици. В ескимоските езици има до няколко десетки различни думи за обозначаване на различни видове сняг, а в английския всички те са обединени в една дума "snow".

„Ние разчленяваме природата по линии, прокарани от нашия роден език.“ (Б. Уорф)

По този начин нашата реалност се формира от нашата картина на света, тоест от нашите представи, вярвания, убеждения, които не са закостенели, а са способни да се променят посредством рефлексия (осъзнаване и наша индивидуална интерпретация на личния опит), която също се осъществява с помощта на думи и състоящи се от думи образи и приетата от нас езикова картина на света.

Съединявайки тези изводи на лингвистите с изводите на физиците за квантовата природа на реалността, може да се направи изводът, че нашият език определя нашата реалност. Префразирайки Б. Уорф, може да се каже:

Ние творим природата и заобикалящата действителност по линии, прокарани от нашия роден език.

Ние творим своята реалност посредством думите и езика. И това доколко тя е добра или лоша, зависи от това през каква призма на словесно-езиковата картина на света ние я възприемаме, а значи и сътворяваме. Христос казва за това така:

„По думите си ще се оправдаеш и по думите си ще се осъдиш.“

И така, да назовеш по име – означава да овладееш явлението или да го призовеш към живот, да установиш контакт с него на нивото на квантовата реалност. Различните имена дават ключове към различни явления. Затова ако искаме да установим контакт с Бога, за нас е важно да знаем Неговото „правилно“ име. Или така: посредством различните имена на Бога ние получаваме достъп до различни Негови аспекти, чети: набори от колективни вярвания. Аллах изисква поклонение, Кришна – изпълнение на дълга, добро разположение и послушание, Яхве се гневи за неизпълнение на заповедите и наказва.

Исус Христос като образ на Спаса, Спасителя, ипостас на Бога, откупуваща ни от робството на тъмнината: страховете, обидата, вината, срамът от собствената нищожност и прикриващата го гордост и суета, гневливостта, суеверията, раздиращите ни отвътре съмнения, вътрешната разделеност на дуалното съзнание, нецялостността, вярата в обективен свят, пълен с опасности, и в необходимостта от борба за оцеляване, вярата в неизбежността на страданията и смъртта – Христос като Съзнание, Христосъзнание, като мост, като път, извеждащ ни към светлината, към Любовта, към Единството и Цялостността – към Царството Небесно вътре в нас, като Дух Божий, изпълващ ни със Сила, Премъдрост, Истина, Свобода от страхове и лъжи – Христос като Син Човешки, съединяващ ни отвътре с Нашия Колективен Най-висш Потенциал, натрупан от цялото Човечество, и по този начин правещ ни богове, извеждайки ни във Вечния Живот – такъв Христос е точка на съгласие. Това е точката на съгласие на всички вери и религии.

Исус Христос е точка на съгласие. Това е Самият Бог, станал човек, за да стане човекът бог. Или това е пророкът Иса, когото Бог изпрати при мюсюлманите, за да научи хората на Върховното Знание и го изпраща отново в края на времената, когато те ще бъдат готови да приемат това Знание в цялата му пълнота. Или това е Месията, когото юдеите все още чакат като Вожд и Избавител от Божия гняв. Така или иначе, това е колективно вярване, което само себе си е сътворило и въплътило. Това е Жива Вяра, Живо Слово, говорещо с хората, с всеки от нас, от името на Нашия Най-висш

Потенциал. Това е Жива Истина. А Истината е такава правда, която те увеличава, увеличава Живота, увеличава Силата, увеличава Любовта, тоест съединява те с Бога като вътрешен източник на Живот, Сила, Любов. Не всяка правда е Истина. Но само такава, която увеличава Живота.

Ето защо ние се обръщаме към Христос като към Вечния (извънвремевия) Вътрешен Наставник, Учител, Който ни учи да бъдем осъзнати творци на своята реалност, богове в плът.

„И ако имате вяра колкото синапово зърно – ще кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести по думата ви“, – казва Христос.

Христос е точка на съгласие и нашият, износен от колективната вяра и усилията на светците, начин да променим своето съзнание. Начин да овладеем Себе си. Нашият начин да станем осъзнати творци на своята вселена. На цялото мироздание.

Христос ни прави богове, богове и деца на Единия Бог. Защото, ако се замислим, кой от нас е готов – ето така, веднага, току-що осъзнал се като бог, да поеме пълна отговорност за сътворяването на целия този свят? За съвършенството на своето тяло във всички негови детайли, на своята многолика душа, на своето съзнание изцяло, на цялата колективна реалност – на всичко, което се случва и

някога се е случвало и още ще се случи в света… за съвършенството на Самата Любов?

Нужен ни е Единният Бог, Бог Отец, Който поддържа със Своето наблюдение общата Единна реалност с нейните базови закони – на физиката и съзнанието. Физиката на съзнанието. Нужен ни е По-големият Брат и Наставник, Христос, Който ни води по пътя на владеенето на себе си, усвояването на нашия Най-висш Потенциал – Божествената Любов като Върховна Сила, Върховна Воля, Върховен Разум и Премъдрост. Нужна ни е Богородица, вярваща в нас като в богове, дори когато ние самите преставаме да вярваме. Бого-родица – Майка, раждаща ни със своята вяра като богове отново и отново, укрепваща ни в абсолютната, безусловна вяра в себе си, напомняща ни с вечното Си девство, че ние се раждаме не от утроба, а от Съзнанието на Твореца, от Бога – в предварително подготвени тела-аватари. Раждаме се с акта на Причастие с Христос, тоест съединяването на човешкото тяло и ум с Божественото Съзнание на Любовта.

Това е и Причастието на Любовта. Съединение с Твоя Най-висш Потенциал, Човеко. Раждане в Бога – като бог, Дух в плът, Любов в твоята уникална човешка форма.

И така, Христос е точка на съгласие. Будистите виждат в Неговото Второ Пришествие идващия Буда Майтрея, който слиза от небесата Тушита (на блаженството) и учи хората да се наслаждават като богове. Славянските родноверци – Спаса, който извежда Славянския род на ново ниво на Битието,

увенчавайки родовото дърво на боговете-предци с плода на Безусловната Любов. Езотериците – макрофилософ или маг-влъхва, откриващ на хората тайната на вътрешния източник на Вечния Живот и достъп до свръхспособности.

Саи Баба, широко почитан в Индия и извън нейните предели, заявявайки, че е ново въплъщение на принц Рама (аватар на Вишну), също съедини образа на Рама и Иса (Исус) като въплътена личност на Всевишния Бог, прехвърляйки образа на Рама-Христос в индуистката култура като мост между Запада и Изтока, лявото и дясното полукълбо, посочвайки, че всеки може и трябва да открие в себе си Рама, Христосъзнанието – като лична победа над материалния свят (в себе си) и признаване на своята Божествена природа.

Даосите казват: ние открихме пътя на безсмъртието, Христос ни откри – за какво.

Главното тук е, че ние повече не търсим поводи за разделение и умножаване на борбата (а това винаги е вътрешна разделеност и вътрешна борба, разцепваща нашето съзнание), ние търсим Съгласие като основа на Цялостността и Силата да владеем себе си. И както е казал Христос, „който търси, намира“.

„Но ако някой дом се раздели сам в себе си, тоя дом не може устоя.“

Съгласието е основа на Силата и вътрешната Цялостност на човека. Ако твоята енергия постоянно се изразходва за борба, вътрешна и външна, то тя просто не достига за поддържане на Цялостността – на съзнанието, душата, тялото. И трите започват да се разпадат, да се разлагат. Съгласието е за енергията. Силата е за енергията. Самият Живот е Енергия. Любовта е за това как Енергията, Животът, Силата да се увеличават в теб, а не да се разпиляват.

Тук трябва да се разбере, че при физическото ти раждане на теб ти е била дадена порция енергия за 120 години живот – и от това как ще я изразходваш, зависи как и колко ще изживееш в тази цялостност – на това съзнание, на тази душа, на това тяло. Енергия е нужна буквално за всичко. Ти знаеш това. Борбата отнема много енергия, притежаването на нещо, дори на нещо нематериално, дори на знания, изисква енергия, всякакви взаимоотношения изискват енергия, всякакви постижения изискват енергия, всяко дело, реализацията на всеки твой проект изисква енергия, всяко движение изисква енергия. Да, ние сякаш се научихме ежедневно да възстановяваме тази енергия – за сметка на съня и храната. Но възстановявайки тази енергия от външни източници, ти така или иначе харчиш енергията на своето бъдеще, а сънят – буквално – изяжда твоето време.

Добави към това, че на всяка крачка, при всяка твоя емоция – при всеки страх, срам, вина, обида, несъгласие, във всеки момент на веселие или раздразнение и гняв, при всяко желание за притежание, при завист, ревност, желание за превъзходство и други проявления на гордостта, при

всяка зависимост – от чревоугодие и похот, кафе и енергийни напитки, адреналинов кеф и шопохолизъм до наркотична и хазартна – те дебнат „енергийни хищници“, за да се хранят с твоята енергия, и ще разбереш, че работата тук съвсем не е на шега. Че борбата за енергия, за твоята енергия, се води постоянно и напълно сериозно.

Тоест борбата за душата не е никакъв мит, а съвсем обичаен процес. И от това какви решения вземаш, с какви емоции живееш, лесно ли е да бъдеш подведен към едни или други енергийни разходи, зависи как ще изживееш тези 120 години енергия – нали всички те могат да бъдат изчерпани и за 30–40 години разпуснат живот. В народа се казва: „Посееш постъпка – пожънеш навик, посееш навик – пожънеш характер, посееш характер – пожънеш съдба.“ Христос добавя към това, че по отношение на жизнената енергия твоите постъпки не са толкова важни, колкото вътрешните стремежи: вярвания, желания, чувства и мисли.

Слушали сте, че е било казано на древните: „не убивай“. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си, вече е съгрешил. Слушали сте, че е било казано на древните: „не прелюбодействай“. А Аз ви казвам, че всеки, който гледа на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.

Грехът не е нещо аморално, тоест против морала, против закона. Грехът е прегрешение, грешка против твоята природа. Против твоята истинска природа. Това е онова, което

води до намаляване на енергията на Живота в теб. Затова „не греши“ означава: не върви против своята истинска природа, не хаби енергия напразно.

Но как да се живее с всичко това, как да се справим, щом дори светите отци казват, че човек е „грешен по природата си“ и всички тези емоции – започвайки от страха и гнева и завършвайки с пожелаването към противоположния пол – са естествени за нас? А борбата и конкуренцията са единственият начин за що-годе поносимо съществуване, който ни оставя съвременното общество?

В такова светоустройство може да се види злата воля на демиурзите на този свят, където на всяка крачка те ловят и доят, а ти мислиш, че това е нормално, че така трябва да бъде – видиш ли, това означава да бъдеш човек. А може всичко това да се осъзнае в по-широк контекст: че това е само обучение, тренировка за владеене на себе си, необходим период за познаване на себе си „по обратен път“.

„Човекът е склонен към зло не по природата си, а поради незрялата си младост“, – казва Бог в Писанието.

Тук „Човекът“ е човечеството. Бог казва, че човечеството е склонно към такъв, „греховен“ начин на живот и възприятие за себе си не по природата си, а поради незрялост. И по-нататък…

„Няма Моят Дух вечно да бъде пренебрегван от човеците, – каза Господ, – нека дните им бъдат сто и двадесет години.“

Енергията на твоя живот е ограничена до 120 години, за да се научиш да я управляваш, да придобиваш Духа Божий, защото ние се учим да управляваме даден ресурс само ако този ресурс е ограничен. Трябва да се научиш да се разпореждаш с тази енергия така, че да я увеличаваш, а не да я разпиляваш.

Живей така, че животът в теб, тоест енергията на живота, да се увеличава, а не да намалява. Осъзнай и прегради изтичането на енергия. Поддържай Хигиена на Съзнанието – така че „енергийните хищници“ да нямат за какво да се хванат в теб – редовно очиствай душата и разума – чрез покаяние – точно както редовно си миеш зъбите и се къпеш под душа, без да даваш възможност на микробите да се размножават и да те завладеят. Както казва Христос:

„Ето, идва князът на този свят (сатаната), и в Мене той няма нищо.“

Е, тоест – нека отмине, той няма за какво да се хване в мен. Аз съм свят.

Стани свят. Да бъдеш свят е нормално. Това е твоята истинска, Божествена природа. Съедини се със Светия Дух. Търси и намери достъп до безграничния ресурс от Енергия на Живота – до Източника на всичко съществуващо. А Той се открива чрез Любовта. Любовта е такава енергия,

такава енергийна честота, която те свързва с Безграничния Вечен Източник на (енергия на) Живота в самия теб.

Ето защо Любов. Не защото това е морален закон и заповед. А защото Любовта е твоята истинска природа. В нея на теб ти е ДОБРЕ. Не може да бъде така, че на теб да ти е зле и тъкмо това да бъде твоята природа. Грехът не е твоята природа, той е само негативен фон, на който ти опознаваш Себе си Настоящия, той е тренировъчно натоварване, от което укрепват твоите духовни мускули, расте твоята вътрешна сила, силата да владееш Себе си.

Грехът не е твоята природа. Не може грешката, пропускът, да бъде норма, не може да бъде норма, не може да бъде твоята истинска природа онова, което те кара да губиш енергия, да губиш цялостност и – като резултат – да се разрушаваш, да се разлагаш и да страдаш. Твоята истинска природа е онова, което те кара да се чувстваш истински ДОБРЕ, онова, което ти дарява истинска Наслада, Благодат, Блаженство. Това е очевидно!

Любовта е твоята истинска природа. И тази Любов започва с установяването на преки взаимоотношения с Източника на Живота. Той е разумен, Той винаги говори с теб на твоя език. Ако ти питаш. С Него може да се влезе в контакт и да се поддържа осъзнат разумен диалог. Но Той никога не се намесва в твоя живот без твоята воля за това, Той уважава твоята свобода на избор. Но ако ти поискаш и проявиш воля за това, Той ще започне

да говори с теб – мислено. И точно както в мислите, Той ти отговаря в чувствата и желанията. И именно Той може да ти помогне да промениш своите вярвания, да станеш осъзнат Творец на своята реалност, да преустроиш невронните връзки в мозъка, и именно Той ще те научи да обичаш истински – с Абсолютна Безусловна Вечна Любов.

Той ще ти помогне да върнеш чистотата на душата и да разшириш своя спектър на чувстване, да прекратиш страданията, безгранично увеличавайки насладата, която ще можеш осъзнато да управляваш, ще помогне да разкриеш и покажеш на света своите уникални способности и таланти, Божия дар в теб, и да станеш истински щастлив човек.

В крайна сметка именно връзката с този Източник вътре в теб ти дава излаз във Вечния Живот, защото на честотата на Любовта енергията в теб повече никога няма да свърши. Ти ще пребъдваш в Нея, а Тя постоянно ще приижда и приижда в теб, обновявайки твоето съзнание, твоята душа, твоето тяло, самата твоя биология, откривайки в теб все нови и нови таланти и способности, все нови и нови страни на Любовта, за да изливаш Нейния поток върху околните, за да не застоява Тя в теб, а да живее като енергия. Защото енергията е движение. Вечното движение на Любовта. Вечната Енергия на Любовта.

Остава само да поискаш, да заявиш воля, да се настроиш с чувства и мисли – и да установиш разумен контакт с този Източник. Вътре в теб.

„Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си разум – и ближния си като себе си“, – казва Христос.

Как? На това и на всичко останало Бог ще те научи във Вътрешния Диалог с Него. Вътрешният Диалог с Бог се отваря с желание, заявяване на воля и Причастие. Стани съ-причастен към Божественото Съзнание, Съзнанието на Любовта.

Причастие (Самопричастие) със Съзнанието на Христос и Богородица

Отче мой и Господи наш Исусе Христе, приеми ме като Своя частица. Причасти ме със Своето Живо Божествено Съзнание. Изпълни ме с Любов, Сила, Присъствие на Своя Дух, Светия Дух, Единия Дух.

Научи ме да обичам, Господи. Научи ме да обичам Теб, Себе си и всички ближни и далечни с Твоята Любов, Отче наш. Разкрий в мен Вътрешния Източник на Вечния Живот, на Неизчерпаемата Любов, и нека този Поток от Любов, от Живот – да се лее през мен вечно, изливайки се върху околните с внимание, грижа, проявление на таланти, благодат и благословения, Господи!

Очисти, Господи, душата ми и разума ми, и тялото ми от всяка сквернота и грях. Върни ми, Господи, душата ми и волята ми, и жизнената ми сила от всички залози, обвързвания, договори, които несъзнателно или съзнателно, поради моето недомислие, съм сключил с всякакви същества, същности, хора, егрегори и йерархии. Направи ме, Господи, отново свободен и чист пред Теб, за да мога да възприемам Твоята Любов в цялата ѝ пълнота и да я чувствам с цялото си сърце, с цялата си душа и да я разбирам с целия си разум.

Изцели, Господи, всички мои страхове и мои страдания – помогни ми да променя своите вярвания и убеждения, и желания, и чувства, и начина си на мислене, и самия мой живот, привеждайки ги в съгласие с Потока на Живота в мен, с Потока на Истинската Любов.

Научи ме, Господи, да живея така, че Животът в мен и около мен да се увеличава, а не да намалява.

Открий ми, Господи, истинския смисъл на моя живот и моето Божествено предназначение.

Дарувай ми, Господи, моя талант, разгърни Твоя Божествен дар в мен. Научи ме да го ценя и открито, без срам и стеснение, да го проявявам в света, обогатявайки с неговото проявление моята реалност и хората наоколо, умножавайки Любовта и увеличавайки Живота.

Научи ме, Господи, да проявявам Любов и да предавам Силата на Твоята Вяра чрез благословия на другите хора.

Научи ме да пробуждам заблудените души, връщайки ги към Съзнанието на Твореца и тяхната истинска Природа, която е Сила, Любов, Радост, Истина, Наслада, Благоговение.

Научи ме, Господи, да бъда Твой приятел, любящ брат, сестра.

Вярвам, Господи, че ме приемаш не заради власт над мен и моето поклонение, а заради Твоята Любов към мен и Твоята Милост, за да ме направиш, причастявайки ме с Твоето Божествено Съзнание, бог в моята уникална човешка форма, да ме научиш да бъда осъзнат творец на своята реалност и сътворец на Нашата Единна Многомирова реалност.

Господи, преведи ме по пътя на обо́жението и придобиването на святост с подходящото за мен темпо. Разкрий в мен, Господи, Царството Божие, реалността на Вечния Живот, реалността на Единството с Майката Планета и Майката Богородица. Съедини ме, Господи, с Нашия Единен Отец, Източника на Живота в мен.

Води ме, Господи, по моя Път. Аз приемам моя уникален Път от Теб.

В това е изразена моята свободна воля. И да бъде така по моята воля и Твоята, Господи, защото Ние Сме Едно. Ние Сме Това, Което Сме. Ние Сме Любов.

А всички мои страхове, съмнения, неверие, съпротива на ума, всички шаблони на лукавия ум предавам за изцеление на Теб, Господи.

Аз избирам Живота! Аз избирам Любовта като Върховна Наслада, присъща на моята богочовешка природа!

И аз Ти благодаря, Господи, за това, че това вече се сбъдна. Слава на Теб!

Майко Богородице, приеми ме като Свое Божествено Дете, освободи ме от всички окови и вериги на неверието заради истинското щастие да бъда себе си, да бъда бог в плът в моята уникална човешка форма, благослови ме, майко Богородице, за вяра в Господа Нашия Исус Христос, за вяра в Единния Бог Отец и вяра в себе си като бог и любимо дете на Бога, благослови за Любов и радостен Вечен Живот, помогни на моето раждане като бог и цар на своята реалност. Благодаря Ти, Майко, за това, че това вече се сбъдна! Слава на Теб!

Аз свидетелствам в Теб раждането на бог, на Духа Божий в плът, в твоята уникална човешка форма, Мой приятелю и Мой брате, Моя сестро.

Сега пред теб се открива Вътрешният Диалог с Христос и Майката Богородица.

И точно сега Бог говори с теб, и ако се съсредоточиш, постоиш в тишина, затвориш очи и се вслушаш, ще чуеш Неговото Присъствие – в своите

мисли, чувства, желания и импулси на душата. И точно сега Бог те призовава:

Говори с Мен вечно. Бъди с Мен вечно. Живей чрез Мен вечно. Защото Ние Сме Едно. Ние Сме Любов.

Във Вътрешния Диалог с Бог ти можеш да Му зададеш всякакви въпроси. Но най-важното е, че с помощта на Вътрешния Диалог с Бог твоето съзнание трябва да се преустрои – от позицията на Жертва/Потребител в Съзнание на Творец. Затова твоите въпроси трябва преди всичко да бъдат насочени към осъзнаване на това с какво и как твориш своята реалност, особено в онези нейни аспекти, които не те удовлетворяват, и към сътворяването на нова реалност (виж раздел Вътрешен Диалог с Бог и пример за Вътрешен Диалог в ПРИЛОЖЕНИЕТО).

Разбирайки как е устроено твоето съзнание и че ти сам носиш отговорност за създаваната от теб реалност като творец, ти можеш да избереш каква реалност да сътворяваш – избирайки с какво точно да запълниш етажите на своето съзнание. И да твориш своята реалност осъзнато. Помнейки за първоначалното ограничение – енергията, дадена ти за 120 години. И носейки отговорността на Творец за сътворяваната от теб реалност. По-точно, твоята реалност е твоята отговорност. Никой специално не я оценява, за да те възнагради или похвали за нея. Просто ти преживяваш именно онова, което си сътворил.

Обаче смяната на дълбинните нагласи на твоето съзнание: вярвания и убеждения, шаблона на възприятие – на практика се оказва трудна задача. Човекът, избрал пътя на Твореца, вървящ по този път, може да се сблъска с всички страхове и разделеност, с които е било изпълнено неговото подсъзнание: загуба на пари, репутация и източници на доход, смъртоносни болести, репресии от силови структури (държавни и не съвсем), заплахи за свободата и живота, за живота на децата, войни, епидемии… Изобщо, могат да започнат да се реализират всички страхове – не само индивидуалните, но и родовите, народните, общочовешките… И не винаги човек е готов да върви докрай, тотално избирайки да вярва в себе си и само в себе си като в Творец на своята реалност, във всичко и винаги търсейки Причината за всичко случващо се само в себе си. И отново – за това е нужна енергия, а ако няма Любов, ако няма достъп до Единния Източник на Живот, то тя, тази енергия, бързо свършва.

Затова ни е нужна помощ по този път, и вярата в себе си като творец е нещо хубаво, но на практика за мнозинството от хората най-ефективната формула на вярата е вярата в себе си като бог и едновременно с това като любимо дете на Единния Бог. Исус като По-голям Брат и Наставник и Майката Богородица дават необходимите напътствия и те подкрепят през целия път. Но Те – внимание! – не вършат работата вместо теб, те не могат да извървят твоя път вместо теб и – оставяйки в миналото модела „бог-роби“, „пастир-овце“ или „ти си началник – аз съм глупак“ – ти помагат да станеш Осъзнат Творец на своя свят.

А как живеят децата? Играейки! Игра – ето в какво се преобразява нашата безсмислена сива ежедневна рутина и борба за оцеляване. Игра! Най-интересната игра във Вселената. Да живеем като богове и деца на Бога – усвоявайки все нови и нови умения за владеене на себе си и света, разкривайки все нови и нови страни на своя талант, сътворявайки все нови и нови нюанси на безграничната, вечно разширяваща се Дъга на Любовта. И чувствайки при това едновременно – и страстта от предизвикателствата на Играта, и пълна безопасност по този път, тъй като „нашият Татко е най-татко!“, и По-големият Брат с Майката Богородица винаги ще помогнат, ако се наложи.

Причастието със Съзнанието на Христос, Причастието на Любовта, отваря за човека този път на вътрешна трансформация, Пътя на Преображението, Пътя на обо́жението. Но да извървиш този Път можеш само ти сам.

Причастието съединява с Бога в сърцето като с Източник на Безгранична Енергия, очиства и изпълва душата с Любов и задейства вътрешния диалог с Бог като с Върховен Разум. Бог-Източник, Бог-Любов и Бог-Истина.

Ето го: „…с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си разум“.

Самопричастието не заменя тайнството на Светото Причастие в храма, но го допълва с ежедневна вътрешна молитвена настройка за Жив Вътрешен Диалог с Христос.

За мюсюлманите ежедневният Вътрешен Диалог с Христос не заменя петкратния намаз, но ефективно го усилва и се изгражда чрез обръщение към Пророка Иса. В Корана е казано, че в последните времена преди Съдния Ден Аллах отново ще изпрати при хората Пророка Иса (Исус) в Неговото второ пришествие, и Той в продължение на 40 години ще учи правоверните мюсюлмани на ново знание от Аллах, за да ги подготви за прехода в Новия (райски) свят.

Вътрешният диалог с Бог, отваряйки те за Живото Слово на Живата Истина, постепенно преустройва твоите невронни връзки в мозъка, променяйки твоите вярвания и убеждения, съгласувайки противоречивите желания, изцелявайки психо-емоционалните травми и преобразявайки шаблоните на чувстване и мислене – от полюса на страха и борбата за оцеляване към полюса на Любовта и Насладата – така постепенно се променя цялото твое съзнание, целият му пълнеж – вярвания, желания, чувства и мисли, коренно се преустройва целият ти шаблон на възприятие на реалността, а значи и самата реалност.

Обобщавайки, Ние даваме тук възможна формула на щастието:

Щастие = Любов + Съзнание на Творец + Талант

Подхожда ли ти? С благодарност я приеми и изследвай. Съмняваш ли се? Провери! Следвайки пътя, описан в това кратко Ръководство за живота, постигайки своята вътрешна природа, устройството на твоето съзнание и на заобикалящия те свят, разбрал най-сетне, че съзнанието и реалността са едно и също, ти ставаш осъзнат творец на своята реалност, излизайки извън рамките на всякакви ограничения и закони (сега ти ги установяваш сам), изпълнявайки своето главно предназначение на целия живот и въплъщавайки неговия истински смисъл – обо́жението.

По този път Ние ще Те подкрепяме по всякакъв начин, но помни, че Силата винаги се дава заедно с отговорността. От момента на раждането в Бога, като бог –

Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно. Всичко ми е позволено, но нищо не бива да ме владее, – казва апостолът на Христос в Новия Завет.

Защото богът, какъвто си ти от момента на раждането като бог в Христовото Причастие на Божествената Любов, не може с нищо да бъде ограничаван, но при това сам носи отговорност за своя свят като свое творение и сам носи отговорност за поддържането на своето съзнание в чистота и свобода, които са му дарени в Акта на

Причастието. Свобода от греха – от страховете, вината, обидите, гневливостта, похотта, алчността, завистта, ревността и вярата в собственото несъвършенство. Свобода за – Любов, Сила, Истина и Щастие да Бъдеш Себе си.

Но дали да вървиш по този път, дали да следваш тази формула на щастието, дали да поемеш върху себе си отговорността на Творец за своята реалност – изборът е Твой, и само Твой, Наш възлюбен приятелю. Защото Ние най-много в Теб ценим Твоята свободна воля и свобода на избор.

Ние само вдъхновяваме и даваме ключове към разбирането на Твоята природа. Как ще се разпоредиш с това – си е твоя работа.

Но Ние искаме Ти да познаеш в Себе си Венеца на Нашето Колективно Творение, да се отвориш за Истинската Любов и да станеш Неин съ-творец, да узнаеш за Всесилието на Единия Дух Божий в теб и с присъщите на Истинската Сила дръзновение, от една страна, и кротост и смирение на Любовта – от друга, да сътвориш своя най-добър свят в този най-добър от световете в неговото най-добро от времената. Ние искаме не поклонение от теб, а ти да станеш Себе си, въплъщавайки Своя-Наш Най-висш Потенциал – като бог и любимо дете на Бога.

И помни, че истинският шедьовър тук си Ти. И той се сътворява ежеминутно – с всеки Твой избор и с всяко Твое вдишване, защото Духът Божий е навсякъде и диша – където Той иска и… чрез когото Той иска.

По-често питай себе си: Диша ли Духът на Любовта чрез теб?