51. Adh-Dhaariyat

1Кълна се в отвяващите с веене [ветрове]

2и в носещите товар [облаци]

3и в плаващите с лекота [кораби]

4и в разпределящите по повеля [ангели]

5че е истина това, което ви е обещано

6И че възмездието ще настъпи

7Кълна се в небето, осеяно с пътища

8Объркани са вашите слова [о, неверници]

9Отклонява се от него онзи, който е бил отклонен

10Проклети да са лъжците

11които в бездната [на неверието] нехаят

12Питат: “Кога ще е Съдният ден?”

13В този Ден върху Огъня ще бъдат измъчвани

14“Вкусете своето мъчение! Това е, за което бързахте.”

15Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори

16ще взимат онова, което им дарява техният Господ. Преди това те вършеха добро

17малко спяха през нощта

18и на развиделяване молеха за опрощение

19и в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се

20За убедените на земята има знамения

21и в самите вас. Нима не съзирате

22На небето има препитание за вас и там е онова, което ви е обещано

23А то, кълна се в Господа на небето и на земята, е истина, както това, че говорите

24Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим

25Влязоха при него и рекоха: “Мир!” Каза: “Мир!” И си рече: “Непознати хора!”

26И без да го видят, свърна към своето семейство и дойде с тлъсто [печено] теле

27и им го поднесе. Рече: “Ще похапнете ли?”

28И спотаи страх от тях. Рекоха: “Не се страхувай!” И го благовестиха за знаещ син

29И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рече: “Но аз съм бездeтна старица!”

30Рекоха: “Тъй каза твоят Господ. Той е Премъдрия, Всезнаещия.”

31Рече: “А какво ви е намерението, о, пратеници?”

32Рекоха: “Изпратени сме при хора-престъпници

33за да изсипем върху тях камъни от глина

34белязани при твоя Господ за прекаляващите.”

35И изведохме Ние само вярващите, които бяха там

36И намерихме там отдадени [на Аллах] само в един дом

37И оставихме там знамение за онези, които се страхуват от болезненото мъчение

38И за Муса, когато го изпратихме при Фараона с явен довод

39И се отвърна той със своята опора, и каза: “Магьосник или луд.”

40И сграбчихме него и войските му, и ги хвърлихме в морето. Вината бе негова

41И за адитите, срещу които изпратихме опустошителния вятър

42И не остави той нищо, над което премина, без да го превърне в прах

43И за самудяните, когато им бе казано: “Наслаждавайте се до време!”

44И се възгордяха пред повелята на техния Господ, [затова] мълнията ги порази, както си гледаха

45И не можаха да се изправят, и не им се помогна

46И народа на Нух [погубихме] преди. Те бяха нечестиви хора

47И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор

48И земята Ние разстлахме. Колко прекрасно разстиламе

49И от всяко нещо сътворихме двойки, за да се поучите

50Затова към Аллах се устремете! Аз съм Негов явен предупредител за вас

51И не приемайте друг Бог заедно с Аллах! Аз съм Негов явен предупредител за вас

52Така и онези преди тях, щом дойдеше пратеник, казваха: “Магьосник или луд.”

53Нима си завещаваха това един другиму? Не, ала те са престъпващи хора

54Отвърни се от тях и не ще бъдеш упрекван

55И поучавай! Наистина поучението носи полза на вярващите

56Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат

57Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят

58Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия

59Угнетителите имат участ като участта на техните другари. Затова да не избързват

60Горко на неверниците в техния Ден, който им е обещан