37. Ас-Сафаат

1Кълна се в строените в редици

2и в гонещите с решимост

3и в четящите Напомнянето [ангели]

4вашият Бог е единственият

5Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господът на изгревите

6Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди

7и го опазваме от всички непокорни сатани

8за да не могат да чуят нищо от върховните небеса, и са замеряни от всички страни

9за пропъждане, и за тях има постоянно мъчение

10освен който долови слово [от ангелите] и тогава го последва изгарящ пламък

11И ги попитай [неверниците] какво мислят - те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина

12Да, ти се удиви, а те се подиграват

13И когато ги поучават, те не се поучават

14И когато видят знамение, те се присмиват

15И казват: “Това е само явна магия

16Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени

17А нима и древните ни предци?”

18Кажи: “Да! И ще бъдете унизени.”

19То ще е само един Вик и ето ги - проглеждат

20И ще кажат: “О, горко ни! Това е Съдният ден.”

21Това е Денят на разграничението, който вие отричахте

22[Аллах ще повели на ангелите:] “Съберете онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са служили

23вместо на Аллах, и ги подкарайте по пътя към Ада

24И ги задръжте!” Те непременно ще бъдат питани

25“Какво ви е, та не си помагате един другиму?”

26Да, в този Ден ще са покорни

27Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват

28И ще кажат [на съдружаваните от тях]: “Вие ни се представяхте като праведни.”

29Ще кажат [съдружаваните]: “Не, вие не вярвахте

30А ние нямахме власт над вас. Да, вие бяхте престъпващи хора

31И се изпълни спрямо нас Словото на нашия Господ. И наистина ще вкусим [мъчението]

32И ви заблудихме, и ние самите бяхме заблудени.”

33В този Ден ще бъдат съучастници в мъчението

34Да, така Ние постъпваме с престъпниците

35Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха

36И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”

37Да, той донесе истината и потвърди пратениците

38Непременно ще вкусите болезненото мъчение

39ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили

40Но не и за преданите раби на Аллах

41За тях ще има знайно препитание

42плодове. И ще са удостоени

43в Градините на блаженството

44на престоли един срещу друг

45Ще им поднасят чаши от извор

46кристален, приятен за пиещите

47От него нито боли глава, нито се опияняват

48При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи

49сякаш са скрити бисери

50Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват

51Ще рече един от тях: “Аз имах приятел

52който казваше: “Нима наистина си от повярвалите

53Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?”

54Рече: “Ще надзърнете ли?”

55И надзърна, и го видя в средата на Ада

56Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби

57И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб]

58А нали ние [вярващите] не ще умрем

59освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?”

60Това е великото спасение

61За такова дейните да действат

62Дали това е по-добро за пребивание, или при дървото Зокум

63Сторихме го изпитание за угнетителите

64То е дърво, изникващо от дъното на Ада

65Плодовете му са като главите на сатаните

66А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите

67После към това ще им се примесва питие от вряща вода

68После тяхното завръщане е към Ада

69Те завариха бащите си заблудени

70и въпреки това се впуснаха по техните следи

71А преди тях повечето от древните бяха в заблуда

72И изпращахме сред тях предупредители

73И виж какъв бе краят на предупреждаваните

74но не и за преданите раби на Аллах

75И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме

76И спасихме него и семейството му от огромното бедствие

77И сторихме неговите потомци да просъществуват

78И оставихме за него спомен сред сетните

79Мир за Нух сред народите

80Така награждаваме Ние благодетелните

81Той бе един от Нашите вярващи раби

82После издавихме другите

83И сред неговите последователи бе Ибрахим

84Как се яви пред своя Господ с чисто сърце

85Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите

86Нима искате лъжливи богове вместо Аллах

87И какво мислите за Господа на световете?”

88И отправи поглед към звездите

89И рече: “Аз съм болен.”

90А те му обърнаха гръб и си отидоха

91И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли да похапнете

92Какво ви е, та не говорите?”

93И се наведе над тях, и ги удари с десница

94[И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани

95Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали

96А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”

97Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”

98Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените

99И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти

100Господи мой, дари ме с праведни потомци!”

101И го благовестихме за смирен син

102И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”

103И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице

104Ние му извикахме: “О, Ибрахим

105ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните

106Това е явното изпитание

107И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно

108И оставихме за него спомен сред сетните

109Мир за Ибрахим

110Така награждаваме Ние благодетелните

111Той бе от Нашите вярващи раби

112И го възрадвахме за Исхак - пророк от праведниците

113И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си

114И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството]

115И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие

116И им помогнахме, и те бяха победителите

117И дадохме на двамата разясняващото Писание

118И ги насочихме по правия път

119И оставихме за тях спомен сред сетните

120Мир за Муса и Харун

121Така награждаваме Ние благодетелните

122Двамата бяха от Нашите вярващи раби

123И Илйас бе от пратениците

124Рече той на своя народ: “Не се ли боите

125Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец

126Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?”

127Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [в Ада]

128но не и преданите раби на Аллах

129И оставихме за него спомен сред сетните

130Мир за рода на Иляс

131Така награждаваме Ние благодетелните

132Той бе от Нашите вярващи раби

133И Лут бе от пратениците

134Спасихме него и семейството му - всички

135освен [жена му -] една старица, която бе сред оставащите

136После изтребихме другите

137А вие минавате покрай тях сутрин

138и вечер. Не ще ли проумеете

139И Юнус бе от пратениците

140Избяга той на натоварен кораб

141И жребий хвърлиха, и той бе от губещите

142И го глътна китът, и заслужи порицание

143И ако не бе от възхваляващите

144щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени

145Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг

146И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа] като тиква

147И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече

148И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време

149И ги питай [о, Мухаммад] какво мислят - нима за твоя Господ са дъщерите, а за тях - синовете

150Или Ние в тяхно присъствие сътворихме ангелите от женски пол

151Ала не! Те изричат своя измислица

152“Аллах роди.” Те наистина са лъжци

153Нима Той предпочете дъщерите пред синовете

154Какво ви е, та така отсъждате

155Не ще ли се поучите

156Или имате явен довод

157Тогава донесете вашето писание, ако говорите истината

158И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [за равносметка]

159Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези

160но не и преданите раби на Аллах

161И вие [о, неверници], и онова, на което служите

162никого не можете да изкусите срещу Него

163освен онези, които ще горят в Ада

164[Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определено място

165Наистина ние сме строените в редици

166и ние сме прославящите.”

167И [преди теб, о, Мухаммад, неверниците] казваха

168“Ако имахме и ние писание като предците

169щяхме да сме предани раби на Аллах.”

170[А когато дойде при тях,] не повярваха в него, но ще узнаят

171Още преди казахме на нашите раби-пратеници

172че именно те ще са подкрепените

173и че именно Нашето войнство ще победи

174И се отвърни от тях за определен срок

175И ги наблюдавай, скоро и те ще видят

176Нима за Нашето мъчение бързат

177Ала спусне ли се то над домовете им, ще е лош денят за увещаваните

178И се отвърни от тях за определен срок

179И ги наблюдавай, скоро и те ще видят

180Пречист е твоят Господ, Господът на мощта, от онова, което Му приписват

181Мир за пратениците

182И слава на Аллах, Господа на световете