26. Аш-Шуараа

1Та. Син. Мим

2Тези са знаменията на ясната Книга

3Не погубвай себе си, задето не искат да повярват

4Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него

5И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него

6Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха

7И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея

8В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи

9Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния

10И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители

11хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”

12каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец

13и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун

14И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”

15Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас - чуващи

16Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете

17Пусни с нас синовете на Исраил!”

18Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си

19И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.”

20Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените

21И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците

22И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”

23Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?”

24Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”

25Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?”

26Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...”

27Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”

28Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”

29Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”

30Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”

31Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!”

32И метна Муса тоягата си, и ето я - явна змия

33И извади ръката си, и ето я - сияйнобяла за гледащите

34Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник

35Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”

36Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи

37да ти доведат всички вещи магьосници!”

38И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден

39И се рече на хората: “Събрахте ли се?”

40[Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”

41И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”

42Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”

43Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!”

44И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”

45И Муса метна своята тояга, и ето я - поглъща онова, с което измамват

46Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд

47Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете

48Господа на Муса и Харун!”

49Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”

50Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем

51Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”

52И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”

53И изпрати Фараонът събирачи в градовете

54“Тези [синове на Исраил] са малко хора

55Те ни разгневяват

56но ние всички сме бдителни.”

57И така Ние ги пропъдихме от градини и извори

58и от съкровища, и от знатно място

59Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил

60И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона]

61И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”

62Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”

63И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина

64И сторихме там другите да се приближат

65И спасихме Муса и всички, които бяха с него

66После издавихме другите

67В това има знамение, но повечето от тях не вярват

68Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния

69Прочети им вестта за Ибрахим

70Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”

71рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”

72Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете

73или ви помагат, или вредят?”

74Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”

75Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили

76вие и древните ви предци

77Те са мои врагове, а не Господът на световете

78Който ме е сътворил и ме напътва

79и Който ме храни, и ми дава да пия

80и ако се разболея, Той ме изцелява

81и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи

82и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден

83Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните

84И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения]

85и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай

86И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените

87И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени

88в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат

89освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”

90И Раят ще бъде приближен за богобоязливите

91И Адът ще бъде показан на заблудените

92И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили

93вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат

94Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените

95и войските на Иблис - всичките

96Ще рекат, карайки се там

97“Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда

98когато вас приравнявахме с Господа на световете

99И ни заблудиха не други, а престъпниците

100Сега нямаме нито застъпници

101нито близък приятел

102Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”

103В това има знамение, но повечето от тях не вярват

104Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния

105Народът на Нух взе пратениците за лъжци

106Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите

107Аз съм доверен пратеник за вас

108затова се бойте от Аллах и на мен се покорете

109И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете

110затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”

111казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”

112Каза: “Но знам ли аз какво са вършили

113Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате

114Аз не ще прогонвам вярващите

115Аз съм само явен предупредител.”

116Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.”

117Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец

118Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”

119И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег

120Сетне издавихме останалите

121В това има знамение, но повечето от тях не вярват

122Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния

123И адитите взеха пратениците за лъжци

124Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите

125Аз съм доверен пратеник за вас

126затова се бойте от Аллах и на мен се покорете

127И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете

128Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление

129И правите дворци, сякаш ще векувате

130И ако прилагате сила, прилагате я като тирани

131Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете

132И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание

133и ви е дал добитък и синове

134и градини, и извори

135Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”

136Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците

137Това са само обичаите на предците

138И не ще бъдем измъчвани.”

139И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват

140Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния

141И самудяните взеха пратениците за лъжци

142Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите

143Аз съм доверен пратеник за вас

144затова се бойте от Аллах и на мен се покорете

145И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете

146Нима ще бъдете оставени тук в сигурност

147сред градини и извори

148и насаждения, и палми с узрял плод

149и да изсичате умело в планините домове

150Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете

151И не слушайте повелята на престъпващите

152които рушат по земята и не поправят!”

153Казаха: “Ти си само омагьосан

154Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”

155Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг

156И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”

157Но я заклаха, после съжаляваха

158И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват

159Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния

160И народът на Лут взе пратениците за лъжци

161Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите

162Аз съм доверен пратеник за вас

163затова се бойте от Аллах и на мен се покорете

164И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете

165Нима ходите при мъжете от хората

166а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.”

167Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!”

168Каза: “Аз мразя вашето деяние

169Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”

170И спасихме него и семейството му - всички

171освен една старица сред останалите

172После унищожихме другите

173И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни]

174И колко лош бе дъждът за предупредените

175Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния

176И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци

177Шуайб им каза: “Не се ли боите

178Аз съм доверен пратеник за вас

179затова се бойте от Аллах и на мен се покорете

180И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете

181И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите

182И претегляйте с точни везни

183И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки

184И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”

185Казаха: “Ти си само омагьосан

186Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец

187Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”

188Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.”

189И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден

190В това има знамение, но повечето от тях не вярват

191Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния

192Този [Коран] е низпослан от Господа на световете

193Спусна го довереният Дух [Джибрил]

194в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите

195на ясен арабски език

196Той е [споменат] в писанията на предците

197Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил

198И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец

199и той им го четеше, пак нямаше да му повярват

200Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците

201Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение

202А то ще ги сполети внезапно, без да усетят

203Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”

204А нима за Нашето мъчение бързат

205Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават

206а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани

207с какво ще ги избави даденото им за наслада

208Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители

209с напомняне. И не сме Ние угнетители

210И не сатаните го спуснаха

211Не им е отредено и не могат да го сторят

212Недостъпно е за тях да го чуят

213И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните

214Предупреди най-близките си роднини

215и спусни крилото си над вярващите, които те последват

216А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”

217И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния

218Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам]

219и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд

220Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия

221Да ви известя ли при кого слизат сатаните

222Слизат при всеки клеветник, грешник

223който надава ухо, и повечето от тях са лъжци

224Поетите ги следват заблудените

225Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина

226И говорят, каквото не правят

227освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат