21. Ал-Анбия

1Наближава за хората тяхната равносметка, а те нехайни се отдръпват

2Всякога, щом получат ново напомняне от своя Господ, те го слушат, подигравайки се

3с нехайни сърца. И скришом си шепнеха угнетителите: “Този [Мухаммад] не е ли само човек като вас? Нима ще последвате магията, когато ясно я виждате?”

4Рече [Мухаммад]: “Моят Господ знае всяко слово на небесата и на земята. Той е Всечуващия, Всезнаещия.”

5А те рекоха: “Объркани сънища. Той само си го е измислил. Той е само поет. И нека ни донесе знамение, както предишните бяха изпращани!”

6Нито едно селище, което погубихме преди тях, не повярва, че те ли ще повярват

7И преди теб изпращахме Ние само мъже, на които давахме откровение. И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете

8И [пратениците] не ги сторвахме с тела, които не се хранят, и не бяха безсмъртни

9Сетне им изпълнявахме обещаното и спасявахме тях и когото пожелаем, и погубвахме престъпващите

10Вече ви низпослахме Книга, в която има прослава за вас. Нима не проумявате

11И колко селища, които угнетяваваха, Ние разрушихме и създадохме след тях други народи

12И щом усетеха Нашето мъчение, ето ги - бягат от него

13Не бягайте и се върнете там, където бяхте свикнали на разкош, и към своите жилища, за да бъдете питани

14Казваха: “О, горко ни, наистина бяхме угнетители.”

15И продължаваха така да викат, докато не ги покосихме и изпепелихме

16Не сътворихме Ние небесата и земята, и всичко помежду им на шега

17Ако търсехме забава - а не ще го сторим - щяхме да си я набавим от това, което е при Нас

18Истината Ние хвърляме срещу лъжата и я поразява, и ето я - погива! Горко ви заради онова, което приписвате [на Аллах]

19Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват

20Прославят Го нощем и денем, и не престават

21Или [неверниците] се сдобиха от земята с божества, които възкресяват

22Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Пречист е Аллах, Господът на Трона, от онова, което Му приписват

23Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани

24Или приеха вместо Него други богове? Кажи [о, Мухаммад]: “Дайте своя довод! Това е послание за онези, които са с мен, и послание за онези преди мен.” Но повечето от тях не знаят истината и се отдръпват

25И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!”

26И рекоха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби с рожба!” Пречист е Той! Ала не, те [ангелите] са само удостоени раби

27Не Го изпреварват със слово и по Неговата повеля действат

28Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. И се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И от страх пред Него тръпнат

29А който от тях каже: “Аз съм бог освен Него!”, този ще накажем с Ада. Така наказваме угнетителите

30Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват

31И направихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее с хората. И направихме в тях клисури за пътища, за да се насочват

32И сторихме небето пазен свод. А те от Неговите знамения се отвръщат

33Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават

34И за никой човек преди теб [о, Мухаммад] не отредихме да е безсмъртен. Щом и ти ще умреш, нима те ще бъдат безсмъртни

35Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание, и при Нас ще бъдете върнати

36И видят ли те неверниците, подиграват ти се: “Този ли приказва за вашите богове?” Те Напомнянето на Всемилостивия отричат

37Човек бе създаден припрян. Аз ще ви покажа Моите знамения, ала не искайте от Мен да прибързвам

38И казват [неверниците]: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

39Само ако знаеха неверниците времето, когато не ще могат да защитят от Огъня нито лицата, нито гърбовете си, и не ще им се помогне

40А Огънят ще ги връхлети внезапно и ще ги слиса, и нито ще могат да го избегнат, нито ще бъдат изчакани

41Бяха подигравани пратеници и преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги обграждаше онова, на което са се подигравали

42Кажи: “Кой друг ще ви закриля и денем, и нощем освен Всемилостивия?” Ала те от напомнянето на своя Господ се отвръщат

43Или освен Нас имат богове, които да ги бранят? Те нито могат на себе си да помогнат, нито от Нас ще бъдат избавени

44Но Ние оставяме тези и бащите им да се понасладят, докато възрастта им напредне. Нима не виждат, че Ние стесняваме [за неверниците] земята по нейните краища? Нима те ще надделеят

45Кажи [о, Мухаммад]: “Аз ви предупреждавам само чрез онова, което ми се разкрива.” Но не чуват глухите зова, когато ги предупреждават

46И щом ги докосне и полъх от мъчението на твоя Господ, непременно казват: “О, горко ни! Наистина бяхме угнетители.”

47Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник

48И вече дадохме на Муса и Харун Разграничението, и светлина, и напомняне за богобоязливите

49които и в уединение се боят от своя Господ, и се страхуват от Часа

50Този [Коран] е благословено напомняне, низпослано от Нас. Нима ще го отречете

51И още отрано насочихме Ибрахим по правия път. Познавахме го Ние

52Рече на своя баща и на своя народ: “Какви са тези изваяния, пред които се кланяте?”

53Рекоха: “Заварихме предците си на тях да служат.”

54Рече: “Вие и предците ви сте в явна заблуда.”

55Рекоха: “Нима ти ни носиш истината, или се шегуваш?”

56Рече: “Не, вашият Господ е Господът на небесата и на земята, Който ги е сътворил, и аз свидетелствам за това

57Кълна се в Аллах, ще се разправя с вашите идоли, след като си идете.”

58И ги стори на отломки, освен най-големия от тях, за да се обърнат към него

59Рекоха: “Кой стори това с нашите божества? Той е угнетител.”

60Рекоха: “Чухме един младеж да приказва за тях. Викат му Ибрахим.”

61Рекоха: “Доведете го пред хората да засвидетелстват!”

62Рекоха: “Ти ли стори това с нашите божества, о, Ибрахим?”

63Рече: “Не, направи го това - най-голямото от тях. Попитайте ги, ако могат да говорят!”

64Тогава те, като дойдоха на себе си, рекоха: “Наистина вие сте угнетителите.”

65После пак обърнаха глави назад [и рекоха]: “Ти знаеш - тези не говорят.”

66Рече: “Нима вместо на Аллах ще служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди

67Уф и на вас, и на онова, на което служите вместо на Аллах! Нима не проумявате?”

68Рекоха: “Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!”

69Рекохме Ние: “О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!”

70И желаеха неговата гибел, а Ние сторихме да са най-губещите

71И спасихме него и Лут [и ги насочихме] към земята, която благословихме за световете

72И му дарихме Исхак, и освен него - Якуб, и всичките сторихме праведници

73И ги сторихме водители, напътващи според Нашата повеля. И им разкрихме да вършат добрини и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Те служеха [единствено] на Нас

74И на Лут дадохме мъдрост и знание, и го спасихме от селището, което вършеше скверности. То бе от хора на злото, нечестивци

75И го въведохме в Нашата милост. Той бе от праведниците

76По-рано спасихме и Нух, когато призова и Ние му откликнахме, и спасихме него и семейството му от огромната горест

77И го защитихме от хората, които взимаха за лъжа Нашите знамения. Те бяха хора на злото, затова издавихме всичките

78И [спомени] Дауд, и Сулайман, които отсъдиха за нивата, в която се разпръснаха през нощта овцете на хората. И свидетелствахме Ние за присъдата им

79Ние сторихме Сулайман да проумее това. И на двамата дадохме мъдрост и знание. И накарахме планините и птиците да Ни прославят заедно с Дауд. Ние направихме това

80И го научихме да изработва доспехи за вас, да ви пазят в битка. Не ще ли бъдете признателни

81И подчинихме на Сулайман бурния вятър, който духаше по волята му към земята, която Ние благословихме. Ние всяко нещо знаем

82И му подчинихме от сатаните някои, които се гмуркаха за него и вършеха и друго освен това. И тях Ние надзиравахме

83И [спомени] Айюб, който призова своя Господ: “Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните.”

84И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и го удвоихме - милост от Нас и напомняне за покланящите се

85И [спомени] Исмаил, и Идрис, и Зу-л-Кифл. Всички бяха от търпеливите

86И ги въведохме в Нашата милост. Те бяха от праведниците

87И [спомени Юнус-] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: “Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.”

88И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите

89И спомени [Закария], който призова своя Господ: “Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.”

90И му откликнахме Ние, и му дарихме Яхя, и за него поправихме съпругата му. И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас

91И [спомени Мариам -] онази, която се опази девствена и в която вдъхнахме от Нашия дух, и сторихме нея и сина й знамение за световете

92Това е вашата вяра - единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Затова единствено на Мен служете

93Но [общностите] изпаднаха в разногласие помежду си, ала всички при Нас ще се върнат

94Който върши праведни дела и е вярващ, не ще се отхвърли неговото старание. Ние му го записваме

95И възбранено е на всяко селище, което сме погубили, да се завърне [на земята]

96Когато бъдат пуснати [племената] Яджудж и Маджудж, които от всеки склон ще се втурнат

97тогава ще е наближило истинното обещание. И с втрещени погледи неверниците ще рекат: “О, горко ни, бяхме нехайни към това! Наистина бяхме угнетители.”

98[О, неверници], вие и това, на което служите вместо на Аллах, сте горивото на Ада. В него ще влезете

99Ако тези бяха богове, те нямаше да влязат в него. Всички там ще пребивават вечно

100В него ще стенат и не ще чуват

101А тези, които са получили най-доброто обещание от Нас, те оттам ще бъдат отдалечени

102Не ще чуват от него дори шумолене. В това, което са желали, те ще пребивават вечно

103И най-големият ужас не ще ги наскърби. И ангелите ще ги посрещат: “Това е вашият Ден, който ви е обещан.”

104Денят, в който ще навием небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим - обещание от Нас. Ние непременно ще го направим

105Написахме Ние в псалмите подир Напомнянето, че Моите праведни раби ще наследят земята

106В този [Коран] има послание за хората, служещи на Аллах

107И те изпратихме [о, Мухаммад] наистина като милост за световете

108Кажи: “Разкрито ми бе, че вашият Бог е единственият Бог. Няма ли да Му се отдадете?”

109А отвърнат ли се, кажи: “Всички ви еднакво известих. И не знам дали е близко или далечно това, което ви е обещано

110Наистина Той знае явното слово и знае какво спотайвате

111И не знам дали това не е изпитание за вас и наслаждение до време.”

112Каза [Мухаммад]: “Господи, отсъди с правдата! Нашият Господ е Всемилостивия, Моления за помощ против това, което Му приписвате.”