19. Мариам

1Каф. Ха. Йа. Айн. Сад

2[Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария

3Когато призова той своя Господ с таен зов

4рече: “Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи

5И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб

6който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!”

7“О, Закария, благовестваме те Ние за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”

8Рече: “Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”

9Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.”

10Рече: “Господи, дай ми знак!” Рече: “Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, без [да имаш] недостатък.”

11И излезе при своя народ от светилището, и посочи към тях да възславят Аллах и в зори, и вечер

12“О, Яхя, твърдо се придържай към Писанието!” И дадохме му Ние мъдростта още като дете

13и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив

14и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник

15Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен

16И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток

17И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек

18Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”

19Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.”

20Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”

21Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.”

22И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място

23И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”

24И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей

25И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми

26И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”

27И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително

28О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”

29И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”

30Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк

31И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив

32И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен

33И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!”

34Това е Иса, синът на Мариам - словото на истината, в която се съмняват

35Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става

36[И добави Иса:] “Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.”

37Но изпаднаха в разногласие групите помежду си. Горко на онези, които не вярват, от зрелище във великия Ден

38Как ще чуват и виждат в Деня, когато дойдат при Нас! Ала угнетителите днес са в явна заблуда

39И предупреди ги ти [о, Мухаммад] за Деня на горестта, когато ще бъде отсъдено делото, но те нехаят и не вярват

40Ние ще наследим земята и всички, които са по нея, и при Нас ще бъдат върнати

41И спомени в Книгата Ибрахим. Той бе всеправдив, пророк

42Когато каза на баща си: “О, татко мой, защо служиш на онова, което нито чува, нито вижда, и не може да те избави от нищо

43О, татко мой, на мен наистина ми се яви от знанието онова, което не дойде при теб. Последвай ме, и аз ще те изведа на правия път

44О, татко мой, не служи на сатаната! Сатаната е непокорен пред Всемилостивия

45О, татко мой, страхувам се да не те засегне мъчение от Всемилостивия и да не станеш приближен на сатаната.”

46Рече [бащата]: “Нима се отвръщаш от моите богове, о, Ибрахим? Ако не престанеш, ще те пребия с камъни. И ме напусни завинаги!”

47Рече: “Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Господ. Към мен Той е благосклонен

48Оттеглям се от вас и от онова, което зовете вместо Аллах. Аз ще зова своя Господ. Няма да се разочаровам, зовейки своя Господ.”

49И щом се оттегли от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, Ние го дарихме с Исхак и Якуб, и всеки от тях сторихме пророк

50И им дарихме милост от Нас, и им отредихме голяма прослава

51И спомени в Книгата Муса! Той бе избраник и бе пратеник-пророк

52И призовахме го Ние от дясната страна на Планината, и го приближихме за тайна беседа

53И му дарихме от Своята милост брат му Харун да стане пророк

54И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе пратеник-пророк

55И повеляваше той на своя народ да отслужва молитвата и да дава милостинята закат, и получи благоволение при своя Господ

56И спомени в Книгата Идрис! Той бе всеправдив, пророк

57И го въздигнахме Ние на извисено място

58Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те свеждат чела до земята в суджуд, плачейки

59Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление

60освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени

61в Градините на Адн, които Всемилостивия обеща на Своите раби от неведомото. Неговото обещание винаги се изпълнява

62Не слушат там празнословия, а само “Мир!”, и имат там препитание и сутрин, и вечер

63Това е Раят, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби

64[Каза Джибрил:] “Слизаме ние само по повелята на твоя Господ. Негово е всичко пред нас и зад нас, и всичко по средата на това. Твоят Господ никога не забравя

65Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него служи и търпелив бъди в служенето на Него! Нима знаеш подобен Нему?”

66И казва човекът: “Дали като умра, наистина ще бъда съживен?”

67А нима човекът не помни, че Ние го сътворихме и преди, когато бе нищо

68Кълна се в твоя Господ, Ние ще съберем и тях, и сатаните, после ще ги наредим на колене около Ада

69После ще извадим от всяка общност най-непокорните пред Всемилостивия

70Най-добре Ние знаем кои заслужават да горят там

71И всеки от вас ще мине през Ада. Това е окончателна присъда от твоя Господ

72После Ние ще спасим богобоязливите и ще оставим там на колене угнетителите

73И когато им бяха четени Нашите ясни знамения, неверниците казваха на вярващите: “Коя от двете ни групи има по-хубаво положение и по-добро общество?”

74И колко поколения преди тях Ние погубихме - по-богати и по-хубави наглед

75Кажи [о, Мухаммад]: “Който е в заблуда, Всемилостивия ще му даде отсрочка. И щом видят онова, което им е обещано - мъчението или Часа, ще узнаят кой има най-лошото място и най-слабото войнство.”

76И надбавя Аллах напътствие за напътените. Но непреходните праведни дела са най-доброто въздаяние при твоя Господ и най-добрата отплата

77Не видя ли ти онзи, който отхвърли Нашите знамения и рече: “Непременно ще ми бъдат дадени имот и деца.”

78Нима надникна той в неведомото, или взе обет от Всемилостивия

79Ала не! Ще запишем Ние какво казва и непременно ще му удължим мъчението

80И ще наследим от него онова, за което говори, и ще дойде той при Нас сам-самичък

81И приеха вместо Аллах други богове, за да им бъдат сила

82Ала не! Ще отрекат служенето на тях и ще им станат противници

83Не виждаш ли ти, че изпращаме сатаните срещу неверниците, за да ги подстрекават непрестанно

84И не бързай против тях! Ние им отброяваме дните

85В Деня, когато съберем богобоязливите на групи при Всемилостивия

86и поведем престъпниците към Ада като на водопой

87за никого не ще има застъпничество, освен за онези, които получиха обещание от Всемилостивия

88И рекоха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби със син.”

89Вие изрекохте нещо ужасно

90от което небесата биха се разкъсали и земята - разцепила, и планините - сгромолясали в руини

91да приписват син на Всемилостивия

92Не подобава на Всемилостивия да има син

93Всеки на небесата и на земята ще дойде като раб при Всемилостивия

94Той добре ги знае и всички ги отброява

95И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня на възкресението

96На онези, които вярват и вършат праведни дела, Всемилостивия ще отреди любов

97Улеснихме го [като го низпослахме] на твоя език [о, Мухаммад], само за да благовестваш с него богобоязливите и да предупредиш с него непокорни хора

98И колко поколения преди тях погубихме! Нима усещаш някого от тях или чуваш от тях дори шумолене