James 1

1Яков, раб на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте племена, които са в разсейване: Поздрав.

2Считайте го за чиста радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,

3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

4А твърдостта нека завърши своето дело, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.

5Ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде.

6Но да иска с вяра, без никакво съмнение; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, раздухвана и тласкана от вятъра.

7Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.

8Той е човек с раздвоена душа, непостоянен във всичките си пътища.

9Братът в скромно положение нека се хвали с високото си достойнство,

10а богатият — със своето снижаване, защото ще премине като цвят на трева.

11Защото слънцето изгрява с палещ зной и изсушава тревата; цветът ѝ пада и хубостта на вида ѝ погива. Така и богатият ще увехне в своите начинания.

12Блажен е онзи човек, който търпеливо понася изпитание; защото, като бъде изпитан, ще приеме венеца на живота, който Бог е обещал на онези, които Го любят.

13Никой, когато бива изкушаван, да не казва: „Бог ме изкушава.“ Защото Бог от зло не се изкушава, нито Той Самият изкушава някого.

14А всеки се изкушава, увличан и подмамван от собствената си похот.

15След това похотта зачева и ражда грях; а грехът, когато назрее, ражда смърт.

16Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.

17Всяко добро даяние и всеки съвършен дар е отгоре, слизащ от Отeца на небесните светила, у Когото няма изменение, нито сянка от преврат.

18По Своя воля Той ни роди чрез словото на истината, за да бъдем ние начатък на Неговото творение.

19Възлюбени мои братя, знайте това: всеки човек нека бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи,

20защото човешкият гняв не върши Божията правда.

21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и всяка проява на злоба, приемете с кротост насаденото у вас слово, което може да спаси душите ви.

22Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели. В противен случай лъжете сами себе си.

23Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа лицето си в огледало,

24понеже се е огледал, отишъл си е и веднага е забравил какъв е бил.

25Но онзи, който се вгледа в съвършения закон на свободата и пребъдва в него — не като забравлив слушател, а като действен изпълнител, — той ще бъде блажен в делата си.

26Ако някой смята себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е празно.

27Чисто и непорочно благочестие пред нашия Бог и Отец е това: да се грижиш за сираци и вдовици в техните скърби и да пазиш себе си неопетнен от света.