Ecclesiastes 4

1Отново погледнах и съзрях всички притеснения, които се вършат под слънцето. Видях сълзите на угнетените, и нямаше за тях утешител; силата бе в ръцете на техните угнетители, и нямаше за тях утешител.

2Затова възхвалих умрелите, които са вече издъхнали, повече от живите, които са още живи.

3Но по-блажен и от двамата е онзи, който още не е съществувал, който не е видял злото, що се върши под слънцето.

4Видях, че всеки труд и всеки успех произлиза от завистта на човека към ближния му. Това също е суета и гонене на вятър.

5Безумният сгъва ръцете си и разяжда своята собствена плът.

6По-добре една шепа с покой, нежели две шепи с мъка и гонене на вятър.

7Отново видях аз суета под слънцето.

8Има човек сам-самичък, нямащ дори син или брат. И все пак няма край на труда му, нито се насищат очите му с богатството му: „За кого тогава се трудя и лишавам душата си от блага?“ Това също е суета — зло и мъчително бреме.

9По-добре са двама, нежели един, понеже имат добра отплата за своя труд.

10Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на оногова, който падне, без да има друг да го повдигне!

11И пак, ако легнат двама заедно, ще се стоплят; но сам как ще се стопли?

12И ако някой надвие единия, двамата ще му устоят. И тройно усукана връв не се къса скоро.

13По-добър е беден, но мъдър юноша, отколкото стар, но безумен цар, който вече не умее да приема предупреждение.

14Защото от тъмницата излезе той, за да царува, макар и да бе роден сиромах в своето царство.

15Видях, че всички, които живееха и ходеха под слънцето, последваха този втори, младежа, който наследи царя.

16Няма край на всички люде, които бяха преди тях. И все пак приемникът няма да бъде възхваляван от онези, които ще дойдат още по-късно. И това е суета и гонене на вятър.