1 Corinthians 13

1Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм само звънтящ гонг или дрънкащ кимвал.

2И ако имам пророческа дарба и проумявам всички тайни и цялото знание, и ако имам пълна вяра, тъй че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3И ако раздам целия си имот на бедните и ликувам в отдаването на тялото си, а любов нямам, нищо не печеля.

4Любовта е дълготърпелива, любовта е милостива; тя не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

5не безчинства, не търси своето, не се дразни лесно, не държи сметка за злото,

6не се радва на неправдата, а се радва на истината;

7всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

8Любовта никога не отпада; а пророчествата ли са — ще престанат, езиците ли са — ще замлъкнат, знанието ли е — ще изчезне.

9Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10но когато дойде съвършеното, тогава онова, що е отчасти, ще отмине.

11Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете разсъждавах; когато станах мъж, изоставих детското.

12Защото сега виждаме като в мътно огледало, а тогава — лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и бях напълно познат.

13А сега остават тези три: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта.