Откъде идва кислородът, който дишаме?

Краткият отговор

Океаните дават много голям дял от кислорода на Земята. Често се описва като около половината. Останалото идва от горите, тревите и другите растения. Това са закръглени описания, а не точно счетоводство, но картината е ясна: кислородът, който дишаме, идва от океаните, горите и тревите на нашата собствена планета.

Ако сте се надявали на едно-единствено място на картата, такова няма. Запасът е разпръснат по цялата Земя, а голяма част от него идва от океаните, които повечето от нас рядко виждат.

Струва си да кажем ясно какво не е тази статия. Тя не е научна таблица. Цифрите тук са ежедневни оценки: океаните около половината, останалото от сухоземните растения. Който иска точни числа, трябва да погледне работата на учените, изследващи Земята. Искаме да споделим картината, защото тя се помни лесно и за нея лесно се благодари.

Подарък, който идва отдалеч

Естествено е да си представяме, че кислородът, който дишате, идва от дърветата пред прозореца ви. Тези дървета имат значение. Но атмосферата непрекъснато се смесва от ветровете, така че въздухът, който дишате днес, неотдавна може да е бил над друг континент. Кислородът, който поемате, няма адрес. Той се разпределя от едно общо небе.

Това заслужава да се замислим за миг. Някъде има океан, който може никога да не видите, и има гори, които може никога да не посетите. Дъхът ви тази сутрин може да им дължи нещо. Около 8 милиарда души черпят от едни и същи извори едновременно. Никой не изпраща сметка и никой не трябва да моли.

Мислете за това като за общо домакинство. В един дом много хора ползват едни и същи стаи, една и съща вода, една и съща топлина и никой не води сметка кой какво е използвал. Земята работи малко така. Тя е един дом с много голямо семейство от около 8 милиарда души, а въздухът е сред първите неща, които ни дава.

Защо рядко го забелязваме

Забелязваме онова, което липсва, а не онова, което винаги е там. Дъхът е толкова равномерен и толкова тих, че се слива с фона и много хора минават цял ден, без нито веднъж да се замислят за него. А той е първият подарък на деня и последният и не иска нищо от нас. Опитайте един малък тест. Следващия път, когато сте заети, попитайте се кога за последно сте мислили за дъха си. Ако отговорът е, че не помните, това е нормално и няма за какво да се тревожите.

Забелязването е цялата покана. Не е нужно да решавате нищо в този момент. Достатъчно е да видите, че ви се дава нещо отново и отново, през целия ден. Толкова е нужно, за да започнете.

Какво може да направи благодарността за вас

Благодарността е изследвана. В статия на Emmons и McCullough от 2003 г., публикувана в Journal of Personality and Social Psychology, хората, които редовно са записвали за какво са благодарни, по-често са съобщавали, че се чувстват по-добре, отколкото хората в контролните групи. Проучването не е за дишането. Но дишането е може би най-простото нещо, за което да сме благодарни: то винаги е там, безплатно е и не се нуждае от специален повод. Благодарността не се нуждае от големи думи. Те могат да са кратки и тихи: благодаря за този дъх.

Бавното дишане е друго нещо, което изследователите са разглеждали: някои проучвания го свързват с чувство на спокойствие. Споменаваме го внимателно и нищо не обещаваме. Ако спрете за миг, дишате бавно и мислите за океаните и горите, правите нещо просто, което много хора описват като успокояващо. Ето един малък начин да го опитате:

• Спрете за миг и вдишайте бавно веднъж.
• Помислете за океаните, горите и тревите, които са допринесли за този дъх.
• Издишайте и кажете „благодаря“ със свои думи и на свой език.

Всеки дъх е подарък от общия ни дом. За да го забележите, е нужна една минута.