Какъв свят искаме за нашите деца?

Картината, която носим

Представете си света, който бихте искали да наследи едно дете. Повечето хора виждат нещо близко до това: гори, които са живи, градове, достатъчно тихи, за да се чуват птиците, и улици, по които детето може да върви без страх. Нека вземем 2040 г. като точка на хоризонта. Това не е обещание и не е прогноза. Никой не знае какво ще донесе тази година. Това е картина, а картината ни помага да изберем в каква посока да вървим.

Тази статия е за тази посока. Тя не казва, че светът ще се промени до определена дата. Тя ви кани да зададете въпрос, който звучи голям, а се оказва личен: какъв свят искаме за нашите деца и кое е едно нещо, което мога да направя за него днес?

Живи гори, тихи градове, сигурни деца

Вземете картината част по част. Първо са живите гори, защото горите са близо до дъха ни. Океаните дават много голям дял от кислорода на Земята, често определян на около половината. Останалото идва от горите, тревистите простори и другите растения. Всеки дъх на едно дете носи малко от тази работа. Една жива планета не е абстрактно желание. Тя е въздухът в белите дробове на детето.

На второ място са тихите градове. Тишината не е само липса на шум. Тя е място, където хората имат време да се забележат един друг. На трето място е сигурността. Тя е най-простото за казване и най-трудното за изграждане. Много хора усещат, че едно дете е по-спокойно там, където възрастните се грижат не само за собствените си деца, но и един за друг.

Откъде идва такъв свят

Такъв свят не се доставя с едно решение в един ден. Той се сглобява от малките неща, които хората правят отново и отново: как говорим със съседа, за какво благодарим, къде насочваме вниманието си. Този свят се гради от онова, което правим всеки ден.

Ние сме около 8 милиарда на Земята. Всеки двама души споделят приблизително 99,9% от своята ДНК — твърдение, което институтите за изследване на генома широко повтарят. Въздухът също е общ. Ветровете непрекъснато смесват атмосферата, така че въздухът, който дишате днес, неотдавна може да е бил над друг континент. Детето от другия край на планетата и вашето собствено дете, племенницата или синът на съседа дишат от едно общо небе.

Ето няколко малки стъпки за начало:

• Веднъж на ден кажете „благодаря“ за дъха си.
• Прекарайте една спокойна минута с дете, далеч от екраните.
• Забележете дърво на вашата улица и застанете до него за миг.

Защо да започнем с благодарност

Справедливо е да попитаме какво общо има една минута дишане с горите и децата. Нищо, ако очакваме тя да засади дървета. Нещо, ако попитаме какво прави за човека, който я преживява. В проучване на Emmons и McCullough от 2003 г., публикувано в Journal of Personality and Social Psychology, хората, които редовно са записвали за какво са благодарни, по-често са съобщавали, че се чувстват по-добре от контролните групи. Това е скромен резултат и не обещаваме повече, отколкото той показва.

Много хора вярват, че благодарността за дъха бавно се превръща в грижа за местата, откъдето идва дъхът. Това не е доказан закон. Това е надежда и разумна причина да опитаме.

Светът за децата е посока, а не прогноза. Вървим към него с това, което правим днес.